петък, юни 5, 2020
Banner Top

Може би малцина следят технологичните събития отблизо, и по-скоро информативно преглеждат какъв продукт се представя, и до колко е интригуващ – сега. Отвъд това зрелище за масовия потребител, на тези форуми се поднася и друга информация, но за да бъде възприета, е необходима различна настройка на сетивата. Обичайно всяка компания подготвя презентация, в която е вложен труда на голям екип от хора. Тя носи ключово послание, което се развива в темата, за да достигне до нас чрез различни похвати. Всяка дума е претеглена внимателно, и тежи на мястото си, като няма нищо излишно. В тези ключови послания – можем да видим бъдещето, защото с тях идва полъх от новите трендове.

След броени дни започва Consumer Electronics Show – CES 2020, а спомняте ли си какво бе ключовото послание на презенацията на Boo-Keun Yoon – изпълнителен директор на Samsung Electronics преди 5 години на CES 2015? Посветено бе на IoT (Internet of Things), и в уводния си анонс той подсказа:

IoT не е научна фантастика.
IoT е научен факт!

Boo-Keun Yoon на CES 2015

Още тогава, преди 5 години, той заяви, че уредите на бранда ще бъдат готови за единна и отворена екосистема – 90% през 2017г. и 100% през 2020г., на чийто праг сме вече. За самите уреди е достатъчно да имат сензори, процесна мощ и свързаност.

След това, разбира се – да бъдат свързани, и вместо всяка компания да кодира и затваря своя екосистема, той вижда бъдеще в отворените системи, в които уредите се свързват свободно, каквито обещава да са на Samsung. Каквито следва да бъдат и на другите производители, защото светът се глобализира все повече.

За тези, които е интересно да се върнат 5 годни назад във времето – ето видео от събитието.

Гост-лектори на Boo-Keun Yoon са:

  • Jeremy Rifkin – президент на Фондацята за икономически трендове. Стартира с това как промяната на парадигмата идва с нови три технологични промени: 1) нови комуникационни технологии; 2) нови източници на енергия; и 3) нови видове транспорт. И спред него с IoT сме на прага на нова ревюлюционна промяна на парадигмата.
  • Alex Hawkinson – основател и CEO на SmartThings – отворена платформа на бранда за изграждане на интелигентна екосистема от устройства.
  • Hosain Rahman – CEO на Jawbone – отозно знаението на носимите устройства в IoT;
  • Elmar Frickenstein – старши вицепрезидент на BMW Group, относно приноса на групата към “Internet of Cars”.

Върнахме се 5 години назад, за да видим как е изглеждало настоящето ни тогава. А можем да се върнем още по-назад в миналото, за да видим:

Как някога е започнало всичко?

Тъй като технологиите се развиват непрестанно, трудно е да отсечем един конкретен момент, но ако задълбаем наистина – можем да се върнем назад още в 19 век, когато през 1830г. е изобретен електрическия телеграфен телефон, и е постигната телекомуникация през електрически системи и устройства на големи разстояния.

Като следващ скок можем да посочим интернет, за да има онлайн комуникация между устройствата. Известно е, че стартира през 1962г. в полза на Агенцията за напреднали научни проекти в областта на отбраната (DARPA). И във времето от тогава до сега добива вида, който познаваме – мащабна мрежа, чрез която различни устройства и по-малки мрежи комуникират.

А след това?

Малко, като в онази прикзка: “Дай на мързеливия работа, за да те научи на акъл!“. В началото на 80-те на миналия век, David Nichols, студент в катедрата по компютърни науки на университета Карнеги Мелън циркулирал до близкия автомат на Cola-Cola, но често го намирал или празен, или с току що заредени напитки – все още топли. Така му хрумва идеята дистанционо да проследява съдържанието на автомата – и да ходи за напитка тогава, когато в него вече има охладени. За идеята приобщава и други двама студента – Mike Kazar и Ivor Durham , както и инженер – John Zsarnay. Информация за съдържанито в автомата – получавали от светлинните индикатори. В автомата е имало 6 колони с напитки. Когато са заредени – светлините са изгаснали. Ако някой купува напитка – светлина примигва, и пак изгава. Ако напитките се изчерпят – светлинните индикатори светят непрекъснато, докато няма ново зареждане, когато изгасват. А ако светлините са изгаснали преди 3 часа – значи има заредени напитки, и вече са охладени. На машината монтират борд, който е чувствителен към светлинната индикация, и го свързват с основния компютър на университетския отдел за компютърни науки, който тогава е ползвал първоизточника на интернет, ARPANET. Накрая добавият код, чрез който всеки компютър, свързан към ARPANET или към локалния Ethernet на Carnegie Mellon – да има достъп до информацията за автомата за напитки. С натискане на няклко клавиша е ставало ясно дали в машината има напитки, и ако да, колко са студени. А самият е Kazar по-късно е споделил, че не харсва тези напитки, и не е ползвал самата програма, но е искал да види дали работи.

Наименовнието “Internet of Things”?

Появява се след 1999 г. чрез Kevin Ashton, който работи върху проект за оптимизиране на веригата за доставки на Procter & Gamble, и предлага на продуктите на P&G да се поставят RFID интелигентни етикети, малки вградени чипове, за да проследяват конкретни обекти по цялата верига. За да интригува ръководството – да подкрепи проекта му – решава да използва “модерна и вървежна дума”, като “интернет”. По-късно споделя: „Те нямаха представа какво ще им кажа, но знаеха, че интернет е голяма работа. Така че, ако успея да вкарам думата интернет в заглавието на своята презентация, бих могъл да привлека вниманието им.“

Как IoT става тренд?

Действително – в началото е ползван от бизнеса, за да се оптимизират доставките. Но истинската история на IoT започва в началото на 2010 г., заедно с изкуствения интелект (AI), с компании като Nest Labs – която внедрява интелигентния термостат Nest (по-късно за умен дом), с усъвършенстването на технологиите за личен асистент от гиганти като Amazon и Google. Това изведе IoT към общественото внимание в последните години.

Според Google Trends, интересът към IoT наистина е набъбнал през 2014 г., преди да достигне своя връх в края на 2016 г. И гласовите асистенти стават все по-достъпни, и обхватът на наличните интелигентни устройства се увеличава, и интересът към IoT не стихва.

Добре, връщането назад във времето беше лесно. А от тук накъде?

И какво предстои?

Светът се променя, наистина! Ние вече не взаимодействаме с дискретни, затворени устройства със собствен хардуер и софтуер. Бъдещето е на децентрализираните системи, чиито хардуерни ресурси и интерфейси могат да бъдат разположени навсякъде, и те ще доминират. И тук е и предизвикателството за бъдещите операционни системи.

Актуалните и развити, познати ни операционни системи разчитат на т.нар. монолитни или хибридни ядра. Архитектурата им е фиксирана, и е с високи минимални изисквания за паметта и изчислителна мощност. Съответно Android, iOS, Windows, и подобните не са предвидени да функцинират на малки уреди, като осветително тяло.

От друга страна, микро ядрата (на каквито са базирани Fuchsia и Hong Meng) са много по-модулни. Tези операционни системи са много по-компактни, но пък и могат лесно да се разширяват, тъй като всички процеси протичат извън ядрото ​​- дори и отвъд физическите граници на устройствата. Тук идва и ролята на 5G, за да се гарантира свързаността и ползването на ресурси отвъд.

Разбира се, Android, iOS и т.н. ще бъдат необходими за нашите телефони, но фокусът в бъдещето е над Fuchsia и Hong Meng .

А телефоните ни също се променят – от джобен контролен център – до преносим дисплей, който ще можем да сгъваме за удобство, или да максимизираме, спроед конкретната нужда. 

Все повече устройства ще бъдат с екрани, взаимодействието човек-машина ще се преминава от допир към реч. Сега ползваме touchscreen, но все повече умни екрани са без такава екстра, и опцията е да си говорим с асистента. Предстои да имаме нови и различни интерфейси – да се свързваме през мрежата към различни асистенти и портали. Съответно свързаността ще бъде от критично значение.

Ролята на 5G?

Ако сте имали търпението да стигнете до тук … съвсем не е необходимо да бъдете убеждавани колко важна е свързаността, за да функционира тази отворена екосистема плавно и безпроблемно. Еволюцията накратко може да бъде представена:

Към днешна дата 5G инфраструктурата не е в напреднала фаза в световен мащаб, но макар и със закъснение – ще бъде изградена. В допълнение продължава преобразуването в IPv6. Разширеното адресно пространство предлага пространство за 6 * 10 ^ 23 устройства – на квадратен метър земна повърхност. Това съответства приблизително на броя звезди в наблюдаваната вселена на квадратен метър земя. За сравнение IPv4 е доста по-компактен с общо 4,29 милиарда IP адреси. Ще има достатъчно IP адреси за всички умни уреди, и дори в излишък.

Ще настъпи ли пълен хаос?

Приемете въпроса, като закачка и препратка към базираната на микро ядро операционна система – Hong Meng. За нея се зашумя около конфликта между САЩ и Китай, и некоректно бе съпоставяна с Android. Hong Meng e създадена именно за IoT.

А знаете ли какво означава Hong Meng на китайски? Буквалният превод е „гъста мъгла“, и в китайската митология Hong Meng символизира хаосът, който е доминирал преди създаването на света. Можем да признаем на китйците, че са подбрали находчиво име.

0 Comments

Leave a Comment

Категории

Social

How to…

Видеа

Избрано