fbpx
Можете да изберете дали да четете сайта в светла или тъмна тема

Защо Китай купува американски дълг с държавни облигации

защо китай изкупва американски дълг

През последните няколко десетилетия, Китай постоянно купува ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ. Към май 2020 г., азиатската държава притежава 1,08 трилиона долара, или около 4%, от държавния дълг на САЩ, който е в размер на 25,8 трилиона долара – повече от всяка друга чужда държава с изключение на Япония. Тъй като търговската война между двете икономики ескалира, лидерите на двете страни търсят допълнителен финансов арсенал.

Някои анализатори и инвеститори се опасяват, че Китай може да започне да разпродава тези държавни ценни книжа като ответна мярка, и че това „оръжие“ ще доведе до по-високи лихвени проценти, което би могло да навреди на икономическия растеж. В тази статиясе обсъжда бизнеса зад непрекъснатото изкупуване на американски дълг от Китай.

Китайската икономика

Китай е предимно производствен център, с икономика, ориентирана към износа. Данните за търговията от Бюрото за преброяване на САЩ показват, че Китай има голям търговски излишък със САЩ от 1985 г. насам. Това означава, че Китай продава повече стоки и услуги на САЩ, отколкото САЩ продава на Китай.

Китайските износители получават щатски долари (USD) за своите стоки, продадени в САЩ, но се нуждаят от юани, за да плащат на работниците си и да разполагат с пари на местно ниво. Те продават доларите, които получават чрез износ, за да получат юани, което увеличава предлагането в щатски долари и повишава търсенето на юани.

Китайската централна банка (PBOC), извършва активни интервенции, за да предотврати този дисбаланс между щатския долар и юана на местните пазари. Тя купува наличните излишни щатски долари от износителите, и им дава необходимите юани. PBOC може да отпечатва юани, ако е необходимо. На практика, тази намеса на PBOC създава недостиг на щатски долари, което поддържа курса на щатския долар по-висок. По този начин Китай натрупва щатски долари като валутни резерви.

Самокоригиращ се валутен поток

Международната търговия, която включва две валути, има механизъм за самокорекция. Да приемем, че Австралия има дефицит по текущата сметка (т.е. Австралия внася повече, отколкото изнася, както е в сценарий 1). Останалите страни, които продават стоки в Австралия, получават австралийски долари (AUD), така че има огромно предлагане на AUD на международния пазар, което води до обезценяване на AUD по отношение на другите валути.

Този спад на AUD обаче, ще направи австралийския износ по-евтин, а вносът – по-скъп. Постепенно, Австралия ще започне да изнася повече и да внася по-малко, поради по-евтината си валута. Това в крайна сметка, ще обърне първоначалния сценарий (сценарий 1 по-горе). Това е механизмът за самокорекция, който се среща редовно в международната търговия и валутните пазари, с малка или никаква намеса от страна на който и да е орган.

Нуждата на Китай от слаб юан

Стратегията на Китай е да поддържа ръст, ръководен от износа, който спомага за създаването на работни места и позволява на страната, чрез такъв продължителен растеж, да запази продуктивно ангажирано голямото си население. Тъй като тази стратегия зависи от износа (най-вече за САЩ), Китай има нужда юани, за да продължи да има по-евтина валута от щатския долар и по този начин да предлага по-ниски цени.

Ако PBOC спре да се намесва по описания по-горе начин – курсът на юана ще се самокоригира и ще се достигне реалната си стойност, като по този начин китайският износ ще стане по-скъп. Това би довело до криза и увеличаване на безработицата поради загубата на експортния бизнес.

Китай иска да запази своите стоки конкурентоспособни на международните пазари, а това не може да се случи, ако юанът поскъпне. По този начин, централната банка поддържа курса на китайския юан по-нисък в сравнение с щатския долар, използвайки описания механизъм. Това обаче води до огромно натрупване на щатски долари като валутни резерви за Китай.

Стратегията на централната банка и китайската инфлация

Въпреки че и други, ориентирани към износ страни като Индия предприемат подобни мерки, те го правят в много по-малка степен. Едно от основните предизвикателства произтичащи от очертания подход е, че той води до висока инфлация.

Китай има строг, доминиран от държавата контрол върху икономиката си, и е в състояние да управлява инфлацията чрез други мерки като субсидии и контрол на цените. Други държави нямат толкова високо ниво на контрол, и трябва да се поддадат на пазарния натиск на пазарната или частично-пазарната икономика.

Използването на щатските долари от Китай

Към юни 2020г., Китай има около 3 трилиона долара валутни резерви. Подобно на САЩ, страната изнася и за други региони като Европа. Еврото формира втория по големина транш от китайски валутни резерви С трилиони щатски долари, за Китай е ясно, че ценните книжа на САЩ предлагат най-сигурната инвестиционна дестинация за китайските валутни резерви.

Има и много други дестинации за инвестиции. Със запасите от евро, Китай може да инвестира и в европейски дълг, като запасите от щатски долари могат да бъдат инвестирани, за да се получи сравнително по-добра възвръщаемост от дълга в евро.

Китай обаче много добре знае, че стабилността и безопасността на инвестициите, са с приоритет пред всичко останало. Въпреки че Еврозоната съществува от около 18 години, тя остава нестабилна. Дори не е сигурно дали Еврозоната (и Еврото) ще продължат да съществуват в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, не е препоръчително суап на активи (дълг на САЩ към евро), особено в случаите, когато другият актив се счита за по-рисков.

Други класове активи като недвижими имоти, акции и съкровищни бонове на други държави, са далеч по-рискови в сравнение с американския дълг. Форекс резервните пари не са резервни пари, за да бъдат инвестирани в рискови ценни книжа, само поради наличието на по-висока възвръщаемост.

Друг вариант за Китай, е да използва доларите другаде. Например доларите могат да се използват за плащане на страните от Близкия изток за доставки на петрол. Обаче и тези държави ще трябва да инвестират някъде получените долари. На практика, благодарение на приемането на долара като валута за международна търговия, всяко предлагане на долари, в крайна сметка се намира във валутния резерв на една държава или в най-сигурната инвестиция – ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ.

Още една причина Китай да купува непрекъснато държавни ценни книжа на САЩ, е гигантският размер на търговския дефицит на САЩ с Китай. Месечният дефицит е между 25 и 35 млрд. долара и с това голямо количество пари, държавните ценни книжа са може би най-добрият възможен вариант за Китай. Покупката на американски държавни ценни книжа увеличава паричното предлагане и кредитоспособността на Китай. Продажбата или размяната на такива съкровищници би обърнала тези предимства.

Влияние от купуването на китайски дълг от Китай

На практика, американският дълг е най-безопасната инвестиция за китайските валутни резерви, което на практика означава, че Китай предлага заеми на САЩ, за продължават САЩ да купуват стоките, произвеждани от Китай.

Така, докато Китай има експортно ориентирана икономика, и огромен търговски излишък със САЩ, ще продължава да трупа щатски долари и американски дълг. Китайските заеми за САЩ чрез закупуване на американски дълг, позволяват на Америка да купува евтини китайски продукти. Това е печеливша ситуация за двете страни, от която те се облагодетелстват взаимно. Китай получава огромен пазар за своите продукти, а САЩ се възползват от ниските цени на китайските стоки. Извън тяхното добре познато политическо съперничество, и двете нации (волно или неволно) са в състояние на взаимозависимост, от която и двете имат полза, и която вероятно ще продължи и занапред.

USD като резервна валута

На практика, Китай купува най-сигурната „резервна валута“. До 19-ти век, световен стандарт за резервите е златото, което в последствие беше заменено от британски лири стерлинги. Днес Министерството на финансите на САЩ, се счита за практически най-безопасното.

Освен дългата история на използването на златото от много държави, историята помни и случаи, в които много страни са имали огромни резерви от британски лири (GBP) след Втората световна война. Въпреки, че тези държави никога не са възнамерявали да харчат своите британски лири или да инвестират в Обединеното кралство, те задържат лирите като „безопасни“ резерви.

Когато обаче тези резерви бяха разпродадени, Великобритания се сблъска с валутна криза. Икономиката зацикли поради прекомерното предлагане на беитанската валута, което доведе до високи лихвени проценти. Ще се случи ли същото и със САЩ, ако Китай предприеме масирана разпродажба на американския дълг?

Само за протокола, преобладаващата икономическа система след Втората световна война, изиска Великобритания да поддържа фиксиран обменен курс. Поради тези ограничения и липсата на гъвкава система за обменни курсове, разпродажбата на резерви от британски лири от другите страни, предизвика сериозни икономически последици за Обединеното кралство.

Тъй като щатският долар има променлив обменен курс, всяка продажба от която и да е държава, притежаваща огромен щатски дълг или доларови резерви, ще предизвика коригиране на търговския баланс на международно ниво. Разпродажбата на валутните резерви от Китай, или ще се върнат в друга държава, или ще се върнат обратно в САЩ.

Последствия

Последствията за Китай от такава разпродажба, биха били по-лоши. Прекомерното предлагане на щатски долари, би довело до спад в лихвените проценти, което би повишило цената на юана. Това би увеличило цената на китайските продукти и те ще загубят конкурентното си ценово предимство. Китай може да не е готов да направи това, тъй като има много малко икономически смисъл.

Ако Китай (или която и да е друга държава, която има търговски излишък със САЩ) спре да купува американски държавни ценни книжа или дори започне да продава валутните си резерви, нейния търговски излишък ще се превърне в търговски дефицит – нещо, което никоя икономика, ориентирана към износа не би искала да се случи.

Перспектива на риска за САЩ

Въпреки че Китай стана кредитор на САЩ, ситуацията за САЩ може да не е толкова лоша. Имайки предвид последиците, които Китай би претърпял от разпродажбата на американските си резерви, Китай (или която и да е друга държава) вероятно ще се въздържи от подобни действия. Вероятно!

Иска или не иска, Китай ще трябва да продължи да изкупува американски дълг, за да осигури ценова конкурентоспособност за своя износ на международно ниво.

Заключение

Геополитическите реалности и икономическите зависимости, често водят до интересни ситуации на глобалната сцена. Постоянното изкупуване на американски дълг от Китай е един такъв интересен сценарий, който продължава да поражда загриженост за това, че САЩ се превръщат в държава – нетен длъжник, зависеща от прищявките на държавата кредитор.

Реалността обаче не е толкова мрачна, колкото изглежда, тъй като такъв тип икономическо споразумение, всъщност е печелившо и за двете държави.

Total
12
Shares
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Предишна публикация
Huawei_WATCH_GT_2_Pro

Huawei представиха Watch GT 2 Pro и Watch Fit, слушалките FreeBuds Pro и FreeLace Pro

Следваща публикация

Harmony с отворен код - стартира бета версия за разработчици

Подобни публикации
Total
12
Share