Защо избрах хостинг в Jump?

Приключенето ми в света на digital стартира в края на 2019г. с всички перипетии на новобранеца. Първият избор на хостинг бе по препоръка от сайт с affiliate връзка, и ме прати в деветия кръг на ада.

Измъкването беше трудно – предвид беглите ми познания – от къде идват всички проблеми и защо сайтът е бавен. Комуникацията със съпорта беше истинско изпитание за търпението ми, но с жокера “Помощ от приятел” – сайтът бе мигриран на място, на което все пак Слънце огрява.

Изминаха месеци, в които трупах опит и знания. Но, както знаем – човек и добре да живее – се жени, пък аз – отново стегнах куфарите да се местя – на още по-добро място. Разбира се, кой би имал дързостта да си мисли, че ще мине гладко! Но като изключим фалстарта, приземяването беше успешно. И се почувствах новодомец. Но за кратко!

Защото, както знаем – мишката каквото си мислела – котката го разваляла – и ние така със Съдбата. Оказа се, че плановете ѝ за “новата къща на сайта” са били други. Устрои ми среща с наистина добри хора, които бяха учудени как може да не съм “в Jump”. За моя изненада “Jump” имаха свои фенове и симпатизанти, а и приятели в дружелюбно общество в Telegram.

Вече ми бяха оказали помощ по други теми, и нямах основания да се съмнявам в препоръките им. Така, в една щастлива неделя избрах хостинг план, и докато си изсуша косата след тренировка – съпортът на Jump от отбора “Бързи, смели, сръчни” ми кръстоса погледа с това, че местенето може и да не отнема дни (както ми се случваше до сега), а по-малко от час.

Защо избрах да остана в Jump?

Предвид номадските ми пориви, за които сподлеих до тук – 4 хостинга за 1 година – истинският въпрос в моята история не следва да е: “Защо избрах хостинг в Jump?”, а “Защо избрах да остана в Jump?”

Обичайно хората сравняват цени, условия, “разни технически характеристики” … или какво получават за парите си. И това е важно, разбира се! Но в условията на висока конкуренция – офертите на доставчиците следва да са относително близки.

Въпреки това, впечатление правят доста по-ниските цени на Jump, в сравнение с онова, което плащах до момента. Планът ми в Jump, препоръчан от екипа за моите нужди, бе с около 60% по-евтин, в сравнение с това, което плащах до момента. И за мен това има значение, но не бе решаващо да избера да остана.

Без аналог е съпортът, голяма част от които вече поименно познавам – поради “многото Защо”, които изникват в един или друг момент. И денонощно са на линия да реагират на всеки възникнал казус. А това ми създава спокойствие да се чувстам, като в моя Дом, моята Крепост.

Извън емоционалната страна, аргументите в полза на Jump не са никак малко.

Изберете българското!

На първо място – това, че услугата е създадена от българи и се поддържа от българи, ме прави патриотично солидарна. Да, обичам всички хора по света и не ги деля по нацоналност или цвят на кожата, но в България съм родена и живея, тук растат децата ми, и за мен има смисъл и тук да се създават хубави неща, които да подкрепяме, и светът около нас да бъде по-прекрасен.

Всички носим отговорност за това какво се случва в реалността около нас. Освен големите дела, много истина има и в малките жестове на солидарност и подкрепа. Така, че с кеф ще си дам парите на българи, когато правят нещата както трябва, а Jump ги правят.

Резервираност на мрежата

Малко компании обявяват публично тази информация – имат ли “план Б” – в случай на инцидент или неизправност с някой компонент от инфраструкурата – услугата да не прекъсне.

Добрите домакини ще се погрижат от всичко да има минимум по две – и Jump го правят!

LiteSpeed уеб сървър (кеш и скорост)

Най-използваните уеб сървъри са Apache и Nginx, тъй като са с отворен код и са безплатни. Тяхната функция е да обработят заявките на крайните потребители, които искат да заредят сайта. И макар Apache да e базиран на доста стара технология, поради което е и доста бавен, особено в сравнение с алтернативния Nginx, той все още е най-разпространен.

За разлика от мейнстрийма, Jump не са се пуснали по течението използват друг вид сървър – LiteSpeed. Технология подобна на тази, чрез която работи безплатния Nginx, което го прави изключително бърз, но освен това е много по-оптимизиран и разполага с вградено кеширане, което го ускорява още повече. В резултат на това – сайтовете зареждат по-бързо и използват по-малко процесорно време.

Уеб сървърът има вградена защита против DDoS атаки, както и допълнителна Brute-force защита за WordPress платформи.

Е, тук следва да отбележим, че е платен и поради това няма да стане мейнстрийм. Но ясно може да се направи разликата – желае ли хостинг компанията да предложи най-доброто – и Jump го правят!

По-малко акаунти на един сървър

Няма да боравя с цифри, тъй като в случая не те са важни, а концепцията. Броят акаунти на един сървър – зависи и от капацитета и мощността му. При по-голям обем има и допълнителна оптимизация. Но пък има други ограничения, с които хостинг компанията следва да се съобрази – за да не им стане тясно на клиентите – например – файловата система, бекъпите, мрежата и т.н.

Неограничен брой inodes (файлове и папки)

Повечето хостинг компании налагат лимит по отношение на броя файлове и папки, но Jump не са сред тях. И имат тази възможност имено поради по-горе описаната концепция за брой акаунти на сървура, които имат въздух да “дишат”. По информация от Jump – на сървър се използват 30-40% от общия брой indoes, което не налага поставянето на лимити.

Неограничен* трафик

По-коректно е да се каже, че Jump не мерят трафика – осигуряват 1 Gbit/s канал на всеки сървъри. И тъй като поддържат малко акаунти на сървърите, ресурс има за всички. Общата им мрежа е с капацитет над 40 GBit, съизмерима с най-големите световни клауд доставчици, а интернетът е осигурен от 4 независими доставчика, за да гарантират, че Вие ще можете да прочетете тази публикация.

Безупречен съпорт!

Ще завърша с най-хубавото – и най-важното за масовия клиент – да получи компетентна помощ, когато изпадне в безизходица. При възникнал проблем, ситуацията се анализира и се предлагат решения. И това е безплатно. Но не парите са съществени в случая, а съпричастността и грижата.

С публикацията, която четете, участвам в състезанието Jump #Markethon, организирано от хостинг компанията Jump.bg, в което ще премерят сили – най-добрите маркетинг специалисти, SEO оптимизатори, инфлуенсъри и влогъри в България с награден фонд над 24 000 лв.

За мен това е първо участие на такъв форум, с ясното съзнание, че съм едва пристъпила в дебрите на състезателните дисциплини. Включвам се на олимпиския принцип, ще дам най-доброто от себе си, поне що се отнася до креативност, и се надявам да мога да взема от по-добрите know how и добри практики.

Вярвам, че съревнованието ще бъде в дух на спортсменство и fair play. Бих искала да благодаря на приятелите, които гласно и негласно ми оказват подкрепа, окуражават ме и ми подават ръка, когато съм долу.

Пожелавам успех на всички, нека най-добрият победи, и бъде добър пример за останалите.

Ден 1 – обявили са състезанието, а аз цял ден навън! Е, как може точно днес, когато ме няма! Хората вече действат, а аз съм доникъде! Наближава полунощ, трябва да побързам. Вече има един сайт в SERP-a, поне да съм втора! Ще напиша няколко изречения, колкото да вляза в индекса, и после ще дописвам. Аа, ама не – въодушевих се и усъмнах, но плиснах на екрана емоционалната част.

Ден 2 – вече съм №1 🙂 Ура! Вероятно за първи и за последен път! Ще запомня този ден! Поръчах керамична жаба – за спортен хъс и за късмет 🙂

Ден 3 – има нов участник! Мисля, че го познавам – пожелавам му успех. Но … разбрах как се настръхва, когато някой да ти диша във врата 🙂 Жабата дойде – страхотна е! Ще се снимам с нея 🙂

Ден 4 – един прекрасен ден – все още съм №1!!! Жабата ми носи късмет! Дописах малко по техническата част.

Ден 5 – имам нов рефлекс – отварям очи и проверявам класирането! ?!?!?! Няма ме 🙁 ?!?!?! Приказката свърши! Публикацията – изобщо я няма 🙁 стоят само таговете. И какво сега – толкова емоции, желание и накрая фалстрат. Загубих се … преди да е стартирал маркетона. Много се сдухах 🙁 Приятелите ме успокояват, и добре, че са те! Има нови участници – заформя се конкуренция.

Ден 6 – питат ме какво направих, че Google ме наказа?!?! Ами нищо, само добри неща, ама ето! В конзолата всичко е точно, но в SERP-а ни вест, ни кост от мен! Успокояват ме, че вероятно е технически проблем при Google. Въодушевих се колко хора добронамерено ми подадоха ръка – наистина се чувствам малко по-добре. Yesssss, всичко се оправи 🙂 Отново съм в играта! Само няколко дни, а колко емоции.

Ден 7 – трябваше да снимам видео – не е за мен тая работа – за първи път ми е, дишах тежко, говорех бързо и …ужас ужасен накрая 😉

Ден 8 – целунах Жабата – а Кермит е много разстроен и ревнува!

Ден 9 – първи опит за привличане на внимание (и генериране на трафик) – чрез скандал … А Щастието обича Тишината, някои Жаби също 🙂

Ден 10 – относително спокойно е. Макар и никога да не съм харесвала жаби – покрай състезанието започнаха да ми стават интересни. Поразтърсих се за интересни фкти за жабите и ще споделя с Вас тези, които ми направиха по-силно впечатление:

• Дървената жаба може да живее на север от Полярния кръг, и да оцелее в продължение на седмици с 65% замръзнало тяло. Тя използва глюкозата в кръвта си като вид антифриз, който се концентрира в жизненоважните органи, като ги предпазва от увреждане, докато останалата част от тялото си замръзва напълно.
• Австралийската жаба, обитал на пустинята – задържиа вода и може да оцелее до седем години без дъжд. Заравя се под земята и се обгръща в прозрачен пашкул, направен от собствената й кожа.
• Костите на жабата образуват нов пръстен всяка година, когато жабата хибернира, точно като правят дърветата. Учените могат да преброят тези пръстени, за да установят каква възрастта на жабата.

Ден 11 – разглеждам снимки на сървъри – тази ми припомни колко много обичам кадаиф 🙂 А Вие обичате ли?

Ден 12 – появи се първото видео на участничка в Маркетона 🙂 Дано да “поведе хорото” и да видим още интересни интерпретации по темата “Защо избрах хостинг Jump?”

Ден 13 – коментираме защо има толкова малко участници към момента в състезанието – някои споделят, че се чувстват неуверени, други считат, че “биха изкарали повече”, ако се ангажират с други проекти, а трети са твърде ангажирани…

Моята гледна точка е съвсем различна – това е състезание, а не договор за възлагане. Да, има награди в парично изражение, и това е чудесно, адмирации за организаторите, но не мисля, че участие “за парите” си заслужава и резонира с идеята на маркетона.

Не случайно на “олимпийския принцип” са важни участието, преживяването по пътя до финала. А той ще е дълъг – цели 180 дни от 17 март до 13 септември. Това са 6 месеца, в които на изпитание ще бъдат подложени волята, креативността, издържливостта и психиката ни.

На арената – може да се научи наистина много, с отвоюването на всяка крачка напред, и кражбата на занаят – от тези. чийто прах дишаш…

Ден 14 – смях в залата – трябва и да е забавно – предлагам Ви аудио приказка:

Ден 15 – има нови състезатели 🙂 Супер! Направих и Facebook страница, на която споделям публикациите на участващите.

Ден 16 – “Защо избрах хостинг в Jump?” – вече излиза, като подсказка при изписване на “Защо избрах” в полето за търсене в Google:

Екранната снимка е от компютър, браузер и акаунт, с които никога не е правено търсене по фразата.

Ден 17 – във Facebook групата на Маркетона има съобщение, че вече са се регистрирали над 330 участника! Иха! Колко ли от тях ще участват ефективно?

Ден 18 – дори в Ритуалната зала няма да видите толкова мъже на колене едновременно 🙂

Ден 19 – стана ми интересно да потърся повече информация за маратона. Имам базови – общо познания, но ми се искаше да навляза в по-голяма дълбочина и да ги споделя с Вас тук в следващите дни:

Какво е “Маратон”?

• Маратонът е бягане на дълго разстояние, което обикновено се провежда на шосе. Дистанцията е 42,195 km (26 мили 385 ярда). В света се провеждат над 800 маратона годишно. В най-големите маратони вземат участие десетки хиляди души.
• Маратонът е олимпийска дисциплина от 1896 г., но разстоянието се стандартизира едва през 1921 г.
  
• Първият победител в маратонското бягане е Спиридон Луис, гръцки воден превозвач, за 2 часа 58 минути и 50 секунди.
  
• Маратонът за жени стартира на летните олимпийски игри през 1984 г. (Лос Анджелис, САЩ) и е спечелен от Джоан Беноа от САЩ с време 2 часа 24 минути и 52 секунди.
  
• Маратонът на Летните олимпийски игри през 2004 г. се провежда по традиционния маршрут от Маратон до Атина. Победител е италианецът Стефано Балдини с постижение 2 часа 10 минути и 55 секунди.
  
• Най-добрият резултат по класическия маршрут от Маратон до Атина е на Феликс Канди 2 часа 10 минути и 37 секунди по време на класическия маратон в Атина през 2014 г.
  
• Олимпийският реорд при мъжете е 2:06:32, поставен на летните олимпийски игри през 2008 г. от Самуел Камау Ванджиру от Кения със средна скорост около 20,01 километра в час или 12,43 мили в час.
  
• Олимпийският рекорд за жени е 2:23:07, поставен на летните олимпийски игри през 2012 г. от Тики Гелана от Етиопия.

Ден 20 – отново е понеделник!

Ден 21 – от къде произхожда идеята за маратонското бягане?

Легендата за маратона

Маратон (на гръцки: Μαραθώνας, Маратонас; старогръцки и катаревуса: Μαραθών, Маратон) е град в Гърция, където се е провела Маратонската битка през 490 пр.н.е.

Гърците побеждават персите, но войникът Фидипид забелязва, че персйски кораб се отправя към Атина, за да съобщи “фалшивата новина”, че гърците са победени и персите неоснователно искат да получат контрол над града – от както свят светува – информацията има голяма стойност 🙂

Фидипид тръгва по пътя към Атина, а за да изпревари кораба и пръв да съобщи за победата на гърците. През целия път от Маратон до Атина – 42 195 км – не е спирал да почива и сваля своите дрехи и оръжия, за да не му пречат.

Със сетни сили нахлува в събранието, възкликвайки νενικήκαμεν (nenikēkamen , „спечелихме!“), след което умира от изтощение.

Ето как изглежда и на карта:

Същественото в случая, е триумфът на човешката воля и устременост – към справедливост и правота, които са вдъхновили бегача – за да стигне до крайната цел.

Ден 22 – къде за първи път се появява Легендата за Маратон(а)?

Разказът за бягането от Маратон до Атина се появява за първи път в „Славата на Атина “ на Плутарх през 1 век сл. н. е., където се цитират изгубените произведения на Хераклид Понтийски. Бегачът в тях е с името Терзип от Ерхий или Евкъл.

Сатирикът Лукиан от Самосата(2-ри век сл. н. е.) е автор разказа, който е най-близък до съвременната версия на историята, в който назовава бегача Филипид (не Федипид).

Ден 23 – какво означава “Маратон” на гръцки?

“Маратон е гръцката дума за „копър“”. Предполага се, че градът е наречен така, защото е имало изобилие от площи с копър наоколо.

Ден 24 – интересно ми стана кога е стартирала първата хостинг услуга?

Знаете ли кога стартира първата хостинг услуга?

Разбира се, свързано е с развитието на Интернет. Преди 30 години, през далечната 1991г., Националната фондация за наука (NSF) взима важното решение – да предостави възможност за трафик през своята мрежа NSFNET и за търговски цели. До този момент тя е била използвана основно за изследваотелски и образователни цели.

През същата година стартира и World Wide Web на Тим ​​Бърнърс-Лий и колеги от ЦЕРН. NSFNET се използва до 1995 г., а моделът на Berners-Lee става предпочитан метод за достъп до интернет.

През 1995 г. интернет е бил използван от 16 милиона потребители (0,4% от общото население), докато 30 години по-късно – през 2015 г. броят им е 3,18 милиарда (43,4% от цялото население).

Ден 25 – а кога хостинг услугите са били достъпни за простосмъртните?

Кога хостинг услугите стават по-достъпни и масови?

През ноември 1994 г. Дейвид Бонет и Джон Резнер стартират проекта Beverly Hills Internet (малка компания за уеб хостинг и разработки в Южна Калифорния), преименуван на GeoCities на 15 декември 1995г.

Компанията създава своя уеб директория с 6 квартала (градове или общности), организирани тематично – “Колизеум”, “Холивуд”, “RodeoDrive”, “SunsetStrip”, “WallStreet” и “WestHollywood”. 

В средата на 1995 г. компанията дава възможност на потребителите (“Homesteaders”) да създават безплатно страници в рамките на тези квартали. В процеса на регистрация, новите членове избират към кой квартал желаят да се присъединят. Избраният квартал става част от уеб адреса на потребителя, заедно с последователно присвоен номер на “уличен адрес”, за дабъде URL адреса уникален (например “www.geocities.com/RodeoDrive/number”). 

С развитието на проекта са добавени чат, табла за съобщения и други елементи на „общността“, които спомоагат за ускорения ѝ растеж. Броят на общностите, а и на потребителите се увеличават, а месечно се преглеждат милиони страници.

Сред популярните общности са:

• Broadway : Театър и сценични изкуства
• CapeCanaveral and Lab: Наука, технологии, инженерство, математика и авиация
• CapitolHill : Политика
• CollegePark and Quad: Университетски живот
• Pentagon : Военен
• Tokyo : теми, свързани с Далечния изток, включително аниме
• Виена : Балет, класическа музика и опера
• WallStreet : Бизнес и финанси
• WestHollywood : Гей, лесбийки, бисексуални и трансджендър теми

Geosites става третия най-посещаван сайт през 1999г., а на 28 януари 1999 г. компанията е придобита от Yahoo!. Практиката с “градовете” е преустановена. Вместо това в URL адресите сe използват “Yahoo! имената на потребителите”.

Услугата е прекратена за САЩ на 26 октомври 2009г. с над 38 милиона страници, а за Япония (GeoCities Japan) съществува до 31 март 2019г.