България разполага с национална стратегия, научна инфраструктура и реални AI инициативи в публичния сектор. Големият въпрос според Яни Лозанов, основател и CEO на Ethera Technologies, е кой носи отговорността стратегията да се превърне в измерими резултати.
Изкуственият интелект вече е част от икономическата и технологичната политика на държавите по света, а България разполага с няколко важни предпоставки, за да развива собствена AI екосистема.
Страната има национална стратегия, научна и технологична инфраструктура и вече реализирани инициативи в публичния сектор. INSAIT е сред значимите научни активи, НАП премина от пилотно към разширено използване на AI система, базирана на български модели, а BRAIN++ е официална част от европейската мрежа от AI фабрики.
Политиката по изкуствен интелект се ръководи, координира и контролира от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
На институционално ниво основните елементи изглеждат налични. Големият проблем е как те се превръщат в практически резултати за икономиката и бизнеса.
Само 6,5% от българските компании използват AI
Разликата между наличната инфраструктура и реалното внедряване се вижда ясно в бизнеса. Едва 6,5% от българските фирми използват AI, при средно 13,5% за Европейския съюз.
Една от причините е липсата на достатъчно ясна връзка между политическия мандат и реалното изпълнение.
Концепцията за изкуствен интелект, приета още през 2020 г., предвижда оперативен план с конкретни отговорници, срокове и показатели. Шест години по-късно обаче няма публичен документ, който да показва кой изпълнява отделните задачи и докъде е достигнало изпълнението им.
Европейският регламент за AI изискваше до август 2025 г. да бъдат определени националните надзорни органи. Според последните публични данни назначенията все още се подготвят, а проектът за изграждане на регулаторна лаборатория е оценен от Министерството на финансите с нисък приоритет.
За компаниите тези въпроси имат пряко практическо значение. Бизнесите, които инвестират във високорискови и скъпи AI системи, имат нужда от яснота кой официален орган регулира средата и какви правила трябва да бъдат следвани.
От пилотни AI проекти към обща посока
Според Яни Лозанов, основател и CEO на Ethera Technologies, един от проблемите, които вече се наблюдават при внедряването на AI в бизнеса, е фрагментираният подход.
„Всяка седмица влизам в български компании, които внедряват изкуствен интелект, и виждам един и същ проблем – ентусиазъм, който често приключва на ниво пилотен проект, инструменти, закупени на парче, и липса на обща посока. Държавата не бива да допуска същия модел“, коментира Яни Лозанов, основател и CEO на Ethera Technologies, която внедрява AI решения и помага на бизнеса да оптимизира процесите си чрез AI.
Според него решението не е задължително създаването на още една голяма административна структура. По-важно е да има единна точка на отговорност, която да координира политиките, да следи изпълнението им и да осигурява връзката между институциите, бизнеса и експертната общност.
Експертно AI звено от 10 до 20 души
Като практично решение за България Лозанов предлага създаването на малко експертно звено от 10 до 20 души, което да има хоризонтален мандат за работа с всички министерства и собствен ред в Бюджет 2027.
Идеята е експертизата да бъде концентрирана, вместо всяка администрация самостоятелно да изгражда капацитет за внедряване на AI.
„Това звено има 4 основни задачи. Първо, споделя експертизата. Държавата никога няма да назначи AI инженери във всяко министерство. Когато образованието поиска AI в училищата, идва екипът, който вече е минал през внедряването в НАП. Второ, изгражда общите блокове – сигурен достъп до модели, стандарти за данните, ясни правила за възлагане на AI проекти. Трето, подрежда приоритетите. Визията идва отгоре, проблемите идват отдолу, звеното „пресича“ двете и започва от най-ценното. Четвърто, слага „предпазните огради“. Правилата трябва да дойдат преди ентусиазма“, посочва Лозанов.
Подобна структура би могла да концентрира технологична и регулаторна експертиза и да я предоставя хоризонтално на различните институции според конкретните им проекти.
Как други европейски държави организират AI политиката
В рамките на ЕС няма единен институционален модел за управление на изкуствения интелект. Различните държави използват различни структури, но общият елемент е наличието на конкретна експертиза и ясно разпределена отговорност.
В Испания националната AI политика е свързана с Министерството за дигитална трансформация и държавния секретар по дигитализация и ИИ. Страната има и специализирана Агенция за надзор на изкуствения интелект – AESIA, която има ключова роля при отговорното внедряване и надзора.
В Литва Министерството на икономиката и иновациите разработва националните стратегически насоки за AI за периода 2026–2035 г., насочени към преминаване от отделни инициативи към координирана национална AI екосистема.
В Кипър националната стратегия е разработена от специализирана National AI Taskforce, ръководена от главния научен съветник по изследвания, иновации и технологии.
Различните подходи показват, че структурата може да варира, но концентрацията на експертиза и отговорност остава ключов общ принцип.
AI политиката трябва да може да бъде измервана
Следващата стъпка според предложението е всяка приоритетна AI инициатива да има публично проследими цели.
Това означава да бъде ясно какъв проблем решава конкретният проект, какъв ресурс изисква, кой носи отговорност за изпълнението му, в какъв срок трябва да бъде реализиран и какъв резултат се очаква.
Така фокусът се измества от броя на стратегиите и инициативите към тяхното реално изпълнение и измерим ефект.
Министър, комисар или координатор – по-важна е отговорността
Въпросът дали България има нужда от „AI министър“ в крайна сметка не се свежда непременно до създаването на нов министерски пост.
Основният въпрос е дали съществува достатъчно силен механизъм, който да свързва политическата визия, научната инфраструктура, държавните институции и бизнеса и да носи конкретна отговорност за резултатите.
„AI не чака административните процедури. България вече има много от необходимите елементи – експерти, научна инфраструктура, бизнес и политически мандат. Това, което липсва, е достатъчно силна координация между тях. И въпросът не е как ще се нарича човекът – министър, комисар, координатор. А да има човек, който носи отговорност да превърне стратегията в реални измерими резултати“, обобщава Яни Лозанов.
В този смисъл дебатът за AI министър е по-скоро дебат за управленски модел. България вече разполага с част от необходимата технологична и научна основа. Следващата задача е да изгради механизъм, който превръща тази основа в координирани политики, работещи системи и измерими резултати за публичния сектор и икономиката.
