„Капиталът на доверието“, Пламен Русев: “AI ще замести всички. Освен хората, спечелили доверие!”

До него – Бойко Василев, журналистът с интелектуална енергия и глас, който публиката разпознава като марка за достоверност.

Представянето на книгата „Капиталът на доверието“ не е типична литературна вечер. То е преживяване – между философия и технология, между личен разказ и социална диагноза.

Бойко Василев – един от първите, имали привилегията да се докоснат до книгата, направи силен анонс, като сподели, че тя е различна, дори като словоред! И още – че в нея Пламен Русев успява да превърне доверието в измерима величина.

“Това е специален момент за мен – не просто защото издавам книга, а защото тази книга е за нещо, което съм осъзнал като смисъл на живота – за доверието.“, коментира Пламен Русев.

“Когато започнах да пиша „Капиталът на доверието“, не си поставих за цел да напиша поредната бизнес книга или мотивационен наръчник. Исках да напиша нещо, което да остави следа. Нещо, което да е истинско.“

Какво споделиха те пред екзалтираната аудитория – проследете в редовете по-долу:

И още от първите страници се усеща, че това не е книга за бърз успех. Това е книга за път. За пътя, по който човек пада, става, губи, намира, и в крайна сметка разбира кое е истинското.

Да. Аз съм човек, който е падал много. И съм ставал. Понякога е било трудно. Понякога е било невъзможно. Но всеки път, когато съм се изправял, съм откривал нещо ново – за себе си, за хората, за доверието.

Бойко, ти знаеш, че аз съм започнал живота си с бойни спортове. И там има един основен принцип – когато паднеш, трябва да станеш. Болката не е враг. Болката е учител.

Когато падаш, всъщност се учиш. Когато се изправиш, ставаш по-силен. И в живота е така.

В книгата има много такива моменти – моменти, в които човек си казва „не мога повече“ и точно тогава идва следващият етап.

Да. Много хора си мислят, че успехът е да не падаш. Аз вярвам, че успехът е да не спираш да ставаш.

В книгата разказвам историята за баща ми. За кладенеца. Три години дълбахме, метър след метър, тридесет и четири сонди, без резултат. Аз исках да се откажа. Той каза: „Не. Ще стигнем до вода.“

И когато стигнахме, не беше просто кладенец. Беше река. Тече и днес, след 39 години.
Това е символът на доверието. Копаеш, дълбаеш, нямаш гаранции, но вярваш.

И така, доверието се превръща в нещо, което можеш да измериш. В системата, която описваш, то не е абстракция, а параметър.

Точно така. Аз вярвам, че доверието може да се измери. Моята формула е проста: доверието е равно на броя изпълнени обещания минус пет пъти неизпълнените. Пет истини изчезват от една лъжа.

Това е математическо и морално едновременно.

Да. Защото моралът е математика на поведението. И ако можеш да измериш нещо, можеш да го подобриш.

Когато говорим за доверието, ние говорим за най-важния капитал – този, който не се вижда, но променя всичко.

В книгата има QR кодове. Ако сканирате този тук, ще отворите интерактивен тест за доверие. Да го направим заедно.

(Публиката в залата вади телефони, чува се смях и оживление.)

Отговорете честно – не заради мен, а заради себе си. Това не е тест за интелигентност, а за почтеност. Въпросите са прости:

• Колко често изпълнявате обещанията си?
• Делегирате ли задачи без да проверявате по сто пъти?
• Можете ли да признаете грешка?
• Колко често поставяте себе си на второ място, за да спазите дадена дума?

(Пауза, докато хората попълват теста.)

Резултатите се изчисляват веднага. Средната стойност в залата е 83 от 100. Знаете ли какво означава това? Тук сме събрали 1,7% от най-високото ниво на доверие в България.

(Смях и аплодисменти.)

Е, това е публиката на доверието.

Да. И това е важно, защото доверието е ресурс. Както икономиката има БВП, така обществата трябва да имат индекс на доверие. Ако не го измерваме, не можем да го защитим.

(Пауза.)

Доверието е валута.
Обещанията са валута.
А неизпълнените обещания – това е инфлацията им.

Това звучи болезнено актуално, особено когато говорим за политика и публичен живот.

Да, но аз говоря не само за политика.
Говоря за нас, за ежедневните отношения.
За приятелства, за партньорства, за семейството.
Всяко нарушено обещание обезценява системата на човешките връзки.

Държавите също губят доверие – помислете си за банките, за валутите, за лидерите.
Когато загубиш доверието, можеш да имаш всичко друго, но си обречен.

Така е. И това ме кара да ти задам въпроса – защо реши точно сега да напишеш тази книга?

Защото вярвам, че живеем в момент, в който AI започва да измества човека, а ние трябва да си върнем нещо по-важно от интелекта – доверието.

AI може да бъде по-бърз, по-точен, по-интелигентен, но не може да бъде морален.
И това е нашето предимство.

„AI замества всички. Освен хората, спечелили доверие.“

(Аплодисменти.)

Това е едно от най-силните изречения в книгата.

Благодаря.
И го казвам с пълното съзнание, че след десет години единствената причина някой да избере човек, а не машина, ще бъде доверието.
Не компетентността, не ефективността, не цената – доверието.

В книгата ти говориш за „делегирането“ на живота към алгоритмите. Има нещо тревожно в това – ние все повече прехвърляме решенията си на машините.

Точно така.
Замислете се – колко от вас ползват GPS, когато тръгнат нанякъде?
(Публиката вдига ръце.)
Колко още имат хартиена карта в колата?
(Смях.)
Ето, виждате ли?

Когато делегирате решенията си на машината, отнемате функция на собствения си мозък.
Мускулът на ориентацията, на мисленето, започва да атрофира.
Първо делегираме навигацията, после избора на музика, на филм, на новини.
После – избора на партньор, на храна, на инвестиция.

Така постепенно делегираме живота си.

И това не е технологичен, а морален процес.
Защото, когато делегираш всичко, ти губиш себе си.

И в книгата описваш, че това води до появата на различни типове хора – трите човечества.

Да.
Първият тип са Homo Delegatus – хората, които делегират всичко на алгоритмите.
Те са ефективни, но вече не мислят.
Те живеят чрез навигация, чрез препоръки, чрез изчисления.
Свободата им е илюзия – те вярват, че избират, но всъщност следват.

Вторият тип са Homo Synthetikos – хората, които са се синтезирали с технологиите.
Те използват чипове, импланти, интерфейси.
Те не делегират на машината – те стават едно с нея.
Те не я използват, а я въплъщават.

И третият тип са Пазителите.
Това са хората, които пазят човешкото.
Пазят доверието, етиката, емоцията.
Те вярват, че бъдещето има смисъл само ако запази човешкия център.

Аз лично вярвам, че ще има и четвърти тип – посредниците.
Това са онези, които могат да свържат трите свята – да говорят и на машините, и на хората.
Да бъдат мостове между делегаторите, синтетиците и пазителите.

Това звучи като нова социална архитектура.

Да, и тя вече се случва.
Виждаме я всеки ден.
Проблемът е, че никой не говори за моралната ѝ цена.

Изкуственият интелект не е просто софтуер – той е нова форма на власт.
Когато делегираме решенията си на AI, ние му даваме правото да ни дефинира.
И тогава доверието става най-скъпият ресурс – защото без него човекът се превръща в инструмент.

В книгата има едно изречение, което ме порази: „Съдбата е низ от избори. Куражът да вземеш решение променя съдбата.“

Да.
Аз не вярвам в предопределеността.
Не вярвам, че съдбата е написана.
Вярвам, че я пишем ние – всеки ден, с изборите си.

И именно затова доверието е толкова важно.
Защото няма избор без доверие.
Трябва да вярваш – в себе си, в другите, в процеса.

(Пауза, публиката е напълно тиха.)

В книгата има една част, която много хора наричат „жестоката истина“.
Там пиша, че страхът е най-скъпата валута.
Страхът ни кара да делегираме.
Когато не вярваш, търсиш някой друг, който да решава вместо теб.
AI е точно това – институционализиран страх.

Ако нямаме доверие, ще изгубим не просто работата си, а човечността си.

Капиталът на Доверието Пламен Русев „Капиталът на доверието“ не е нито типичен бизнес наръчник, нито обикновен мемоар – това е литературен експеримент за доверието като капитал, осмислен през лични истории, философия и инвестиционни модели от бъдещето. Купи от Ozone label

В книгата има и нещо, което не е типично за бизнес авторите — много говориш за провала. Показваш го без грим, без героизация. Защо?

Защото само глупакът не се проваля.
Който не се е провалял, не е живял истински.
А който не е преживял провала си, не може да разбере успеха си.

Аз винаги съм бил честен за грешките си.
Имало е моменти, в които съм се чувствал унизен, предаден, изтощен.
Но точно тогава разбираш какво е доверието — когато нямаш нищо друго освен него.

Имаш предвид онези години, когато си бил в чужбина, след кризата?

Да, и преди това. Имаше период, когато бях в епицентъра на разследване, в което нямаше никакво престъпление, но имаше медийна буря. И тогава разбираш колко е тънка границата между името и доверието.

Можеш да загубиш пари и да ги върнеш. Но ако загубиш доверието, губиш всичко.

Бях подложен на натиск, на заплахи, на клевети.
Много хора се отдръпнаха.
Но някои останаха.
И тогава си казах: ако имам един човек, който вярва в мен, значи имам капитал.

Това е и идеята на книгата.
Капиталът на доверието не е банков капитал.
Това е моралният капитал, който ти позволява да станеш, когато си паднал.

И пак се връщаме на онази твоя мисъл — че болката е учител.

Да.
Болката е най-честният учител.
Тя не лъже, не украсява, не дава сертификати.
Болката ти показва кой си, без филтър.

И затова казвам — не се страхувайте да падате.
Страхувайте се да не ставате.

(Пауза, тишина в залата.)

Когато паднеш, хората те гледат.
Гледат дали ще останеш долу или ще се изправиш.
Тогава се гради доверието — не когато всичко върви добре, а когато боли.

Ти в книгата наричаш това „пазара на доверието“.

Да.
В икономиката има борси, валути, лихви.
В живота има доверие.
И то също има пазар — пазар на отношенията.
Там цената се определя от последователността, от почтеността, от устойчивостта.

Когато някой ти повярва след провал, това е по-ценно от всичко.

В един момент, докато четях, си помислих, че тази книга е и автобиография, и икономическа теория.

Да, и аз така я виждам.
Това е книга за живота като бизнес и за бизнеса като живот.
Тя не е учебник.
Тя е история за доверието, което минава през всичко — през детството, през първите провали, през международните успехи.

Имам компании на четири континента.
Работя с хора от култури, които не си приличат по нищо.
Но навсякъде доверието е универсалната валута.
Там, където няма доверие, няма сделка.
И няма смисъл.

Има нещо много човешко в начина, по който говориш за тези неща. Не си от хората, които казват „всичко е супер“, а показваш и сенките.

Защото истината е по-важна от имиджа.
Имиджът е временен.
Истината е вечна.
А доверието се гради само върху истина.

В книгата има и друга тема — инвестициите. Ти създаде инвестиционна компания WIN, която звучи като продължение на философията от Webit. Какво е общото между тях?

Общото е доверието.
WIN — това е Webit Investment Network.
Тя е базирана на принципа, че инвестициите не са само в пари.
Инвестициите са в хора, в визии, в идеи.

В момента над 750 000 инвеститори използват системата ни.
Това е общност, изградена не с реклама, а с доверие.
И всеки ден се убеждавам, че най-добрият бизнес модел е моралният модел.

Когато инвестираш с доверие, възвръщаемостта е по-голяма.
Когато инвестираш със страх, загубата е сигурна.

В края на книгата ти описваш девет системни кризи. Това е силен завършек, защото не е песимистичен, а предупреждение. Разкажи ни малко повече.

Да, защото светът вече не е стабилен.
Имаме климатична криза, енергийна криза, финансова криза, технологична криза, криза на лидерството, криза на образованието, криза на морала, криза на доверието и криза на смисъла.

И всички те са свързани.
Не можем да решим едната, без да разберем останалите.

Но аз не гледам на това като на апокалипсис.
Гледам на него като на възможност за пренастройка.
Когато знаеш какво се случва, можеш да вземеш правилно решение — какво да учиш, къде да инвестираш, как да живееш.

И именно затова написах книгата — защото вярвам, че доверието ще бъде единствената устойчива инвестиция в ерата на AI.

Вярваш ли, че човечеството ще се справи?

Да.
Аз съм оптимист по убеждение и реалист по опит.
Вярвам, че хората винаги намират път, когато осъзнаят, че няма друг.
И че бъдещето принадлежи на онези, които имат куража да избират.

Доверието е избор.
Не чувство, не инстинкт, а избор.
Да вярваш, когато имаш основания да се съмняваш — това е сила.

В книгата казваш, че доверието ще бъде „новата валута на света“. Как се печели и как се губи тази валута?

Печели се с последователност.
Губи се с една лъжа.
Толкова е просто и толкова е трудно.

Аз казвам, че пет истини изчезват от една лъжа.
И затова доверието трябва да се пази като златен резерв.
То е по-скъпо от времето, защото, ако го имаш, ще намериш и време, и пари, и смисъл.

И в същото време казваш нещо много човешко — че доверието започва с избора да споделиш истината.

Да.
Ако не споделяш истината, няма как някой да ти повярва.
Можеш да си най-умният човек в стаята, но ако хората не ти вярват, нищо няма значение.

Вижте, в тази зала има хора, с които съм спорил, работил, понякога се карал.
Но когато има истина, има основа.
Истината не разделя — тя пречиства.

Имаше една фраза в книгата, която подчертах: „Когато си паднал, хората те гледат. Но доверието се гради, когато станеш.“ Това е философия на живот, не просто бизнес мото.

Да.
Защото всеки пада.
Но не всеки става.
И когато станеш, показваш не сила, а достойнство.

Никой не помни колко пъти си падал.
Помнят само колко пъти си станал.

И аз искам тази книга да бъде напомняне — не да не падате, а да не спирате да ставате.

(Пауза. Аплодисменти.)

Когато започвах Webit, никой не вярваше, че ще стане нещо голямо.
Днес Webit е платформа, която свързва хора от пет континента.
Но не това е важното.
Важно е, че зад нея има доверие.

И когато създадох WIN, не беше, защото ми трябваше инвестиция, а защото исках да изградя система, в която доверието се измерва.
Да докажа, че моралът може да бъде алгоритъм.

Капиталът на Доверието Пламен Русев „Капиталът на доверието“ не е нито типичен бизнес наръчник, нито обикновен мемоар – това е литературен експеримент за доверието като капитал, осмислен през лични истории, философия и инвестиционни модели от бъдещето. Купи от Ozone label

Това ме води към последния въпрос — за лидерството. Какво е лидерът в ерата на изкуствения интелект?

Лидерът е този, който първи казва истината.
Дори когато му е неудобно.
Дори когато няма кой да го аплодира.
Истинският лидер не е влюбен в властта, а в отговорността.

AI може да взема решения, но не може да носи отговорност.
Затова лидерството ще остане човешко.

Лидерът е онзи, който знае кога да каже „не“.
Който може да понесе самотата, когато избира морала пред удобството.

Това е красиво и малко страшно.

Да, но е истина.
И затова вярвам, че книгата ми не е просто за мен.
Тя е за всеки, който иска да живее в свят, в който машините могат всичко, но доверието остава човешко.

(Аплодисменти. Публиката става на крака.)

Благодаря ти за тази откровеност. И благодаря на всички, които избраха да бъдат тук тази вечер. Това беше една различна среща – за смисъла, за доверието и за човешкия капитал.

Благодаря ви от сърце.
За мен е чест, че бяхме заедно.
И нека никога не забравяме:
Капиталът на бъдещето е доверието.

(Дълги аплодисменти. Книгите се раздават, хората се ръкуват, някой в залата вика „Браво!“.)

В края на събитието пoпитах: „От трите категории бъдещи хора – делегатор, синтетикос и пазител – към коя бихте искали да принадлежите?“

Пламен Русев отговори: „Към четвъртата. Междинните. Мостът между тях.“

Той вярва, че България може да бъде посредникът, който свързва технологиите и човечността. Малка страна, но с голям потенциал да моделира доверие – чрез идеи, иновации и автентичност.

Капиталът на Доверието Пламен Русев „Капиталът на доверието“ не е нито типичен бизнес наръчник, нито обикновен мемоар – това е литературен експеримент за доверието като капитал, осмислен през лични истории, философия и инвестиционни модели от бъдещето. Купи от Ozone label