Mедия за бизнес, лидерство, технологии и иновации, вдъхновени от хората, базирани на науката и реализирани в полза на човечеството – бъдете окрилени от знание за прогрес!

България и Китай: Десетилетие стратегическо партньорство по Пътя на коприната

България и Китай отбелязаха 10 години от „Един пояс, един път“ с подписване на 17 стратегически меморандума и нови партньорства в бизнесa, технологиите и културата.

На 24 ноември 2025 г. в балната зала „Мусала“ на хотел Hilton Sofia България отбеляза 10 години от присъединяването си към инициативата „Един пояс, един път“ – събитие, което събра на едно място представители на китайското и българското правителство, бизнеса, академичните среди, медицината, неправителствени организации и медиите.

Впечатление направи не само дипломатическата и институционална тежест на срещата, но и акцентът върху ролята на гражданския сектор, културната дипломация и трансфера на знания между двете страни.

Събитието започна с културен кът, в който гостите видяха изложба с рисунки на китайски младежи, традиционна калиграфия, нематериално културно наследство, музика и демонстрации на традиционно облекло. Това беше жив пример за “мека сила” – среща между цивилизации, основана не на протокола, а на човешко взаимодействие, изкуство и споделени ценности.

В официалната част китайската делегация подчерта значението на България в исторически, културен и стратегически контекст. В речта си главният представител акцентира върху символиката на българската роза и китайските реки Янцзъ и Жълтата река – метафора за традицията и непрекъснатия поток на приятелство и развитие. България беше определена като важен партньор, мост между регионите, културите и икономическите пространства.

  • През последните 10 години двустранният търговски обмен между България и Китай е нараснал с над 130%.
  • България е най-големият аграрно-търговски партньор на Китай в Централна и Източна Европа.
  • В София се намират първият институт Конфуций на Балканите и първият китайски културен център в региона.
  • През 2018 г. в България беше открита първата в ЕС китайска демонстрационна зона в селското стопанство.
  • България беше сред първите страни, присъединили се към инициативата „Един пояс, един път“.
  • България е сред първите страни, подписали споразумение с Китай за взаимно признаване на висше образование.

Тези постижения позиционират България не само като участник, а като активен инициатор и стратегически партньор в китайско-европейските отношения.

Кулминацията на събитието беше церемонията по подписване на 17 меморандума за сътрудничество между китайски и български институции в области като образование, здравеопазване, култура, бизнес развитие, технологии и медии.

Сред тях бе подписан и стратегически Меморандум за сътрудничество между Шандонгската Камара за международни обменни дейности (Commerce Chamber of Shandong Non-Government Foreign Exchange Cooperation) и Българо–Китайската камара за индустриално развитие (BCCID).

Споразумението е част от инициативата „Heart-to-Heart along the Silk Road“, насочена към:

  • изграждане на дългосрочни партньорства, основани на доверие
  • стимулиране на обмен на технологии, образование и иновации
  • създаване на бизнес мисии, B2B форуми и инвестиционни програми
  • културно, институционално и предприемаческо сътрудничество

Делегацията от провинция Шандонг – една от най-мощните икономики на Китай с над 100 млн. население и БВП над 9 трилиона юана – потвърди интерес към България като входна точка към ЕС, Балканите и Централна Европа.

Провинция Шандонг (Shandong), Китай — с акцент върху сектори и възможности за България

Провинция Шандонг се намира в източен Китай, разположена на брега на Жълто море и Бохайския залив.

С население над 100 млн души и площ около 157 100 км², тя е втората по население провинция в Китай и една от най-силно развитите. Икономически е на трето място сред китайските провинции по номинален БВП (след Гуандун и Цзянсу).

Тази комбинация от мащаб, ресурсна база и стратегическо местоположение прави Шандонг потенциално много интересен партньор за България — както за агробизнес, така и за индустриално сътрудничество, логистика и технологичен трансфер.

Ключови сектори

Ето някои от водещите сектори в Шандонг, с по-специален поглед към това какви възможности биха били релевантни за България:

  • Селско стопанство и агропродоволствен сектор
    Провинцията е сред водещите земеделски райони на Китай — зърнени култури, зеленчуци, морски продукти, оранжерийно производство.
    Възможност за България: Износ на технологични решения за оранжерии, зеленчукови култури; съвместни проекти на земеделско ниво; опит и обучение в устойчиво земеделие.
  • Индустрия и преработващи производства
    Heavy industry (тежка промишленост) е ключова: суровини, химикали, петрохимия, металургия, оборудване
    Възможност за България: Предоставяне на оборудване, съвместни предприятия, технологичен трансфер в преработващи индустрии, машиностроене.
  • Високи технологии и логистика
    Провинцията има добре развита транспортна инфраструктура — морски пристанища (напр. Чинга̀о / Qingdao), логистични коридори, индустриални зони.
    Възможност за България: Български компании могат да използват Шандонг като вход към китайския пазар и базова логистична точка, както и да реализират съвместни технологични разработки.
  • Енергетика и нови индустрии
    Провинцията разработва проекти в областта на батерии, нови енергии, оборудване за електрически превозни средства. Reuters
    Възможност за България: Участие в екологични проекти, зелена енергия, технологии за съхранение на енергия, компоненти за нови индустрии.

Стратегически интерес за България

  • Шандонг е икономически много голям партньор – с който България може да развива двупосочен обмен: не само износ на суровини, но и внос на технологии и инвестиции.
  • Чрез подписаните меморандуми и инициативата „Heart-to-Heart along the Silk Road“ (която бе акцент на събитието) се отварят структурни възможности за институционално и бизнес сътрудничество.
  • България може да позиционира свои компании (агро, логистика, технологии, зелена енергия) като партньор на Шандонгским фирми – чрез съвместни предприятия, научно-изследователски обмени и инвестиции в регионални индустриални зони.
  • Като член на Европейския съюз, България може да играе ролята на входна врата за китайски фирми в ЕС чрез партньорство със Шандонг, а от друга страна китайските технологии и капитал от Шандонг да бъдат канализирани към българския пазар.

Предизвикателства и важни фактори

  • Нужно е добро разбиране на китайския нормативен и културен контекст – законодателство, инвестиционен климат, логистика.
  • Ключови са интелектуалната собственост, технологичният трансфер и защита на българските интереси при съвместни предприятия.
  • Конкуренцията е силна – много международни и китайски фирми са активни в Шандонг, затова българските компании трябва да бъдат конкурентни или нишови.

Статистики за провинция Шандонг

ПоказателСтойност / данни
Население≈ 101,5 млн души (към 2022)
Площ≈ 157 100 км²
Икономически ранг (Китай)3-та по номинален БВП провинция
Брутният вътрешен продуктОколо 8.767 трлн юан (≅ US$ 1.3 трлн)
Промишлен дял (Secondary)Приблизително 39.9% от БВП (2021)
Сектор услуги (Tertiary)Приблизително 52.8% от БВП (2021)
Основни градовеСтолица: Jinan; Ключов пристанищен град: Qingdao Уикипедия+1
Логистика и пристанищаМорски градове: Qingdao, Yantai, Weihai и др.

Срещата в Hilton Sofia показа ясно, че сътрудничеството между България и Китай вече не се измерва само в протоколни визити и символични договори, а се превръща в реална платформа за икономическо, технологично и цивилизационно партньорство.

Подписаните 17 меморандума, сред които и стратегическото споразумение между Шандонгската Камара и Българо–Китайската камара за индустриално развитие, очертаха нова рамка – не просто за обмен, а за двустранно създаване на стойност, иновации и общи проекти с глобален потенциал.

България показа, че може да бъде повече от наблюдател – тя може да бъде активен посредник, инициатор и мост между европейските пазари и азиатските икономически сили. А провинция Шандонг – икономическа сила от световна величина – откри у нас не само партньор, но и възможност за стратегическа европейска точка за достъп, инвестиции и съвместни технологични разработки.

В епоха, в която диалогът между цивилизациите, иновациите и устойчивостта са новият капитал, България има шанс да заеме своето място – не по география, а по визия.

Total
0
Share