Дидо Григоров или Дилян Григоров е добре известен в дигиталните среди в България, а и отвъд. В откровено интервю за divna.Tech изследваме какво следва, когато едно дете с любов към пианото, класическата литература и програмирането порасне и превърне страстта си в международно призната експертиза!
В това интервю надникваме в дълбоката и вдъхновяваща история на Дидо Григоров — един от водещите специалисти по SEO, AI и машинно обучение в България, активен член на глобалната Python общност, автор на книгата: “Introduction to Python and Large Language Models: A Guide to Language Models”, издадена от Springer Nature и приета в Stanford, и човек, който не спира да учи, създава и вдъхновява.
С Дидо говорим за детството, първите редове код, преподавателите, които подават ръка, подкрепят и разкриват хоризонти, за ролята на образованието, силата на интуицията, предизвикателствата в академичния свят и защо програмирането може да бъде терапия.
Присъединете се към нас в разговора, за да видим и каква е посоката пред госта ни: Дидо Григоров:
Здравей, Дидо! В последните години се засичаме по събития и повече в социалните платформи, но така и не сме имали време да си поговорим! Радвам се имаме тази възможност именно сега!
Нека се върнем назад във времето към твоето детство – какво беше то? Какво дете беше, какви бяха любимите ти игри и какъв мечтаеше да станеш в тези години?
Здравейте! Благодаря за поканата за това интервю!
Бях доста любопитно и будно дете. Родих се и израснах във Варна, живеех в блок и излизах с деца от съседните входове. Най-често играехме на “стражари и апаши”, а друг път стояхме до късно пред някой вход и си разказвахме истории.
Обичах много да чета. Имахме си традиция с моите родители – да излизаме всяка събота и неделя и да ми купуват по една книга. Четях всичко – от романи до детски приказки.
Що се отнася до мечтите ми – по онова време ходех на уроци по пиано и солфеж, та исках да стана пианист. Пианото и до днес ми е страст, но си свиря за себе си. Изкарал съм почти цялата школа за пианисти от класически и съвременни композитори. Е, пианист така и не станах, но поне се разтоварвам като свиря. Имам дарбата и да правя цели аранжименти на песни сам – чувам какво свирят инструментите в една песен. Това, за жалост, често ми и пречи да слушам музика нормално, хаха.
Та така мина детството ми – в пиано и класическа музика, пеех във вокални групи, бях ученолюбиво дете, с това съчетавах и програмирането.
Кои бяха любимите ти предмети в училище и учители? Какво най-ценно си взе от тези години?
Харесвах много предметите “Литература”, “Български език”, “Музика” и разбира се математиката. Странно съчетание, знам. Още от малък имам усещане за езиците, както и качественото съдържание. В математиката ми харесваше това, че виждах доста прилики с програмирането – особено в гимназията.
По математиката ме запали още повече и учителят, който ме подготвяше за изпита след 7-ми клас. Днес той е софтуерен инженер в Майкрософт в Щатите. Усети ме, че освен по музиката, залитам и по програмирането, и правеше постоянен паралел между математиката и програмирането, а в края на уроците винаги пишехме някакъв код. Тогава бях много запален по C++ и правенето на малки игри. Още си пазя тетрадките с код ?
Но избираш да се насочиш се към журналистика, реклама и PR за академично образование. В тези области ли чувстваше своето призвание тогава? Вероятно вече си осъзнавал и колко могъщо словото, както и каква власт имат тези, които го владеят.
Да, литературата и българският език ми вървяха много, което по естествен път доведе нещата до тези специалности. На няколко пъти попадах в медии, имах шанса да ги видя как работят, и си казах, че може би това е моето нещо. Харесваше ми интензитета на работа там, развиването на социални умения, контактите с хора.
Не съжалявам и за секунда! Вярвам, че човек се учи докато е жив, и че всяко образование ти дава нещо уникално за теб самия. Днес, благодарение на това образование, и всички преподаватели, които срещнах, имам това усещане и умение, да правя качествени контент стратегии за уеб сайтове, които, освен че привличат трафик, създават и бранд.
Накъде пое след дипломирането? Кои бяха първите ти житейски уроци в света, като голям и зрял човек, който сам се грижи за себе си?
Опитах стаж с местна медия, но за около половин година разбрах, че това няма да е моето нещо, колкото и да беше динамично. Вътрешно си ме влечеше към компютърните науки и индустрия като цяло, затова поех по този път много по-задълбочено и сериозно.
Отворих първата си фирма за такива услуги, и не съжалявам до ден днешен, защото се чувствам добре, успешен и реализиран човек.
Що се отнася до уроците, много са, но ще спомена някои:
- “Винаги слушайте интуицията си и не се отделяйте от нея, каквото и да ви казват!” – никой, освен вас самите, не знае кое е най-добро за вас!
- “Страховете са най-големите ни спирачки” – никога не се страхувайте да рискувате, но рискувайте обмислено!
- “Влез в обувките ми и тогава коментирай каквото и да е” – няма как да знаеш как се чувствам и през какво преминавам, ако не си бил там, където съм аз.
- “С падания към прогрес!” – без провал няма как да прогресираш. Провалите ни стимулират да се превръщаме в по-добра версия на себе си. Много хора ги е страх от тях, аз им се радвам!
- “Не е нужно прогресът да е огромен, 1% по-добър всеки ден!”, което отлично отговаря на българската поговорка – “Капка по капка – вир става!”
- “Не е злато всичко що блести” – много неща изглеждат лъскави, но зад фасадата се крие нещо не особено приятно, и в това съм се убеждавал многократно в живота.
- “Не можеш да контролираш всичко, но можеш да контролираш реакцията си.” – Животът е непредсказуем, но вътрешният ни мир зависи от нас самите. Ако не си го създадем сами, никой няма да го направи за нас.
- “Винаги поставяй граници” – те са знак за самоуважение!
- “Планирай, но имай едно на ум, защото нещо винаги може да провали тези планове, за добро или лошо!”
А кога направи първите си крачки в програмирането? Какво те провокира? Сподели за това си пътешествие от тогава до днес?
Както споменах и по-горе, първите крачки бяха в много ранна възраст – бях на 10 години. Тогава работех на невероятна машина със 700 мегахерца процесор и 256 МБ рам. Беше ми интересно как се създават игри за компютър, и при едно от излизанията събота и неделя с родителите ми по книжарниците, грабнах книга за C++ и се заинатих, че я искам. Изобщо нямах представа в какво се забърквам, но ми беше безкрайно интересно.
Последваха едни дни и нощи на писане на код, борба с компютъра и сълзи. Сега с насмешка се сещам за тези моменти, но те ми дадоха много. C++ е език, към който се връщам и днес, колкото и да се говори, че е остарял.
Пътешествието ми в програмирането е дълго – от преподавателя ми по математика, през гимназията, където попаднах на съученици, които също програмираха, та до Python. В гимназията пишех много на PHP и JavaScript – 2002/2003-та той беше много популярен, особено за създаване на динамични сайтове и форуми. Малко след това се запалих по Java, покрай реклами на първите академии в България по програмиране, но това не продължи дълго.
През 2007-ма, се “запознахме” с Python, и оттогава не съм спирал да програмирам на него какво ли не. Занимавах се активно със SEO и го използвах за анализ на данни, за създаване на репорти, на малки приложения.
По онова време data science си беше позната наука, но не толкова дигитализирана, та едва прохождаше в света на компютрите под формата на библиотеки за езиците за програмиране. Иначе всичко що е статистика и математика, трябваше да се пише на ръка. Малко след това се заговори по-активно и за machine learning, deep learning, artificial intelligence. Винаги съм бил любознателен и исках да пробвам всичко.
В този ред на мисли, в годините съм пробвал и езици за програмиране като Golang, Rust и Scala, но не са моето нещо 😉
Днес съм активен член на Python Software Foundation (горд съм, че тази година привлякохме Nvidia за официален платинен спонсор на фондацията, което само показва колко сериозно е бъдещето на езика), организатор на EuroPython, open source contributor на библиотеките – световни стандарти в индустрията на изкуствения интелект – PyTorch и TensorFlow, както и на Django за създаване на скалируеми уеб приложения с Python.
Използвам Python ежедневно – от анализ на данни, до създаване на machine learning и deep learning модели от нулата, както и автоматизация. Щастлив съм, че попаднах сред хора, с които си правим peer programming сесии редовно, така се учи най-много. Тези хора са от Google, Nvidia, Microsoft и Amazon. Правим какво ли не – от системен софтуер и deep learning решения, до инструменти за програмисти и уеб приложения.
Винаги се шегувам, че когато се налага да анализирам данни отдавна не помня как изглежда интерфейса на Google Spreadsheets или Ексел ? Вместо да прекарвам безкрайни часове в редене на данни, аз автоматизирам, с което мога да свърша работа за дни, в броени часове. В SEO съм си създал собствени софтуери, с които почти не ми се налага да плащам комерсиалните, познати инструменти. В много случаи работят по-добре даже от утвърдените имена.
Често ме питат – как създаваш сам модели. Това е въпрос, който няма еднозначен отговор, защото процесът е много сложен. Със сигурност е необходимо да знаеш много добре програмирането, както и висша математика и статистика, и разбира се инструментите, които се използват масово в индустрията.
Защо не става бързо? Защото се изискват години опит с тези инструменти, тъй като са огромни. Важно е да знаеш и “каква е математиката” зад това, което правиш, за да си наясно какво се случва с модела ти и да го подобряваш с всяка следваща стъпка.
Почти винаги започвам с прост като структура модел, а след това, според нуждите, го усложнявам!
Едно от нещата, с което се гордея е, че миналата година лятото, правих проект, където със собствен модел, достигнах производителността като акуратност на Transformers моделите. Проектът беше много сложен – автоматизация на JIRA процеси изцяло с Deep Learning за голяма английска компания в сферата на зелената енергия.
Наистина – впечатляващ опит и постижения! През лятото на 2024 г. се сертифицира за “Natural Language Processing with Deep Learning” в Станфордския университет онлайн, след което бе приет в класа на Проф. Andrew Ng – отново в Stanford!
За мнозина тези понятия са неясни, както и значимостта на постижението ти. Сподели как започна всичко, как се насочи в тази посока и именно там, как постигна този успех и какво следва.
Всъщност, искам да уточня, че съм преминал 3 класа, освен споменатите. Третият е при голямата Fei-Fei Li – жена-Вселена от знания в сферата на Computer Vision – един от най-престижните класове на Stanford. Този клас ми даде много! Показа ми, че в технологиите невъзможно няма, просто изисква повече време и премисляне. Самият клас те шлайфа, така че да създаваш решения сам, а не да разчиташ на готови такива, в изкуствения интелект.
Попадането в Станфорд стана случайно. Просто видях техен пост в LinkedIn и реших да кандидатствам, без изобщо да съм влагал кой знае каква умисъл. Много хора си мислят, че влизането е лесно и е основно финансово обвързано, но всъщност изобщо не е, защото изискват да имаш сериозни познания и те подлагат на изпит, иначе не те допускат!
Цедката е огромна и много ситна! За пример ще дам класа на Andrew Ng. По данни от вътрешния бюлетин на Станфорд, е имало над 10 000 кандидата, първоначално са допуснали 360, след първия изпит останахме под 200, а завършихме под 100. Изпитите са изключително тежки. Когато разказвах на колеги-програмисти от Google за тях, те казваха, че “това е лудост”.
Станфорд, като всяко нещо, също си има своите негативи. За съжаление, университетът е добър за едно, но никак не е добър за друго. Не бих искал да влизам в подробности, но нещата там са много различни спрямо образованието, на което сме свикнали тук и в Европа като цяло, спрямо Щатите. Много хора живеят в заблудите, че образованието там е най-доброто, но не е така! Но на това се научаваш чак когато се сблъскаш с определени неща в образователната им система.
Мога да дам конкретни примери за компютърните науки:
- Много често там не те приемат от първия път, при което губиш 1 година. (А може и повече!) И това без значение колко си добър в твоята си област!
- Много често се налага да си завършил определено образование преди това, при което се обезсмисля да учиш дадена степен, освен ако не робуваш на брандове. Аз лично – не!
- Цените на образованието са много високи спрямо получените резултати. Учат се основни неща, и то задълбочено, но това не те подготвя за реалната професионална реализация, която иска познаване на доста библиотеки по програмиране, наложени като стандарт в индустрията, както споменах. Тоест, колкото и да е престижен университета, няма да те подготви за реалната работна среда!
- Дори и там в университетите имат т. нар “дупка” между бизнеса и образованието, и най-вероятно винаги ще е така, защото технологиите се развиват изключително бързо.
Моята цел е да завърша най-важните курсове там, които ще ми помогнат за моята ежедневна работа ?И вече вървя по този път!
Наистина ценно сравнение и изводи! Благодаря ти!
Но, да поговорим и за книгата “Introduction to Python and Large Language Models: A Guide to Language Models”, която издаде и е налична за купуване както на хартия, така и онлайн – в Amazon.
Как се зароди идеята и срещна ли трудности по пътя? Какво още предстои да издадеш?
Бях на EuroPython 2023, лятото на 2023-та година, и при мен дойде Chief Editor-a на Springer Nature. Покани ме на обяд, като си мислех, че става дума за просто създаване на контакти. Когато видя с каква страст говоря за Python, той ми предложи да напиша книга по тема, избрана от мен.
Малко след това ми пратиха договор, както и всички изисквания за писане на книгата. Осъзнах, че всъщност се намирам в едно много реномирано място, защото изискванията за писане бяха много високи! Книгата мина през 5 редакции – 3 технически, една за оформление, една за предпечатна подготовка. Интересното беше, че техническите редактори бяха от големи компании – Oracle, RedHat и Intel, и то на високи ръководни позиции!
Да пишеш книга на такова ниво е страшно отговорно нещо! Получи се един сериозен труд от близо 400 страници. Но през цялото време в съзнанието ти е фактът, че пишеш за професионалисти, както и академични среди.
Трудностите, които срещнах бяха най-вече със стилът ми на писане, който често е много сложен, а беше поискано от мен да подготвя книгата за по-начинаещи хора. Трябваше да се намери една междинна “златна среда”.
Сега книгата се разпространява към най-големите университети, библиотеки и онлайн книжарници, включително и тази на самите Springer Nature и Amazon.
Гордея се с факта, че тя беше приета с академично решение от департамента по “Компютърни науки” и от Stanford University!
Сред толкова много ангажименти – остава ли ти време да четеш сега? Кога и как обичаш да го правиш и какво четеш сега?
Да, разбира се, но обичам да чета повече техническа и психологически литература. Правя го основно събота и неделя. Купувам книги от Амазон много често. Какво чета към момента: разучавам езикът Scala, който е уникален за обработка на данни и базиран на езика Java, а от психологията – “Живейте без тревоги” и “Изкуството да казваш “Не””.
А кои са трите книги или филми, които много силно са ти повлияли?
Отговор 9:
Страхотен въпрос! От книгите: “Атомни навици”, “Задълбочена работа”, “Тънкото изкуство да не ти пука”, а от филмите обожавам всичко за Силициевата долина. Има и такъв сериал, който ме разтърси.
Харесвам много и филмите за Холокоста, колкото и тежки и драматични да са те. Няма да крия, че ги следя, филми като “Татуистът на Аушвиц”, “Боксьорът на Аушвиц”, “Списъкът на Шиндлер”. Дават ти друг поглед над живота, неговата стойност, и си припомняш кое е най-важното в него, както и, че не ти трябва много, за да си истински щастлив.
Сложен и динамичен образ изгради пред очите ми! А за какво мечтаеш днес?
За по-малко болести, както и по-малко обсебени от пари и власт хора. Такива, вече, станаха много, и са като пандемия по света. Не ни трябва много, за да сме щастливи, както вече писах! По-добре е да се обърнем повече към духовното и към знанието. Много по-ценни и важни са, отколкото парите или властта. Но…това е само моя гледна точка!
Като човек с толкова голяма дълбочина и в технологиите и в духовнто: Каква е твоята прогноза за света след 10 г. в областта на технологиите и как те влияят на света?
Далеч съм от мисълта, че технологиите ще изместят хората, но със сигурност ще им помагат много повече отколкото сега, и ще им спестяват много време! За мен вече се случва 🙂
Много хора казват “Ще си изгубя професията!”. Действително се случва, някои хора да се доверяват на софтуер, но нека не забравяме, че и той греши, колкото и брилянтно да е кодиран. И рано или късно, тези които са се доверили, го осъзнават.
Изкуственият интелект също греши и лесно може да бъде объркан, стига да знаеш как. Не забравяйте, че това е просто математика тренирана на определени данни и проучила определени патерни в тях. Не се случва никаква кой знае каква голяма магия зад кулисите! Един от най-големите негативи на AI е, че трудно се скалира за много потребители. Това все още могат да си го позволят много малко компании по света.
Не е случаен фактът, че сериозните софтуери по света, все още разчитат на добрия стар софтуерен инженеринг. Така и ще е още дълго време!
Да, AI създаде голям фурор, но това е просто вълна, която също ще премине и ще еволюира, но ще видим в какво 🙂 Повярвайте има неща, които не са възможни с AI, колкото и хората да си мислят, че ще ги замени.
Какво предстои за Дидо Григоров?
Докторантура в сферата на изкуствения интелект и още две книги. Едната е втората част на първата книга, и ще е за напреднали – тя вече е в печат, а втората няма да я разкрия, защото такова заглавие към момента има само 1 в света! 😉 Мога да спомена само, че ще нещо наистина уникално.
Работя и над няколко свои проекта, единият е в сферата на обучението по програмиране и deep learning, а другият няма да го разкрия също за момента ?Само ще кажа, че е изключително мащабен и много сериозен!
Кой въпрос не ти зададох, а трябваше?
Без какво не мога в живота си? ?Без семейството ми, Python и любимият ми framework – PyTorch! ?Много хора го намират за странно, но програмирането ме успокоява. Ежедневно имам идеи за автоматизиране, deep learning решения или нов софтуер. Записвам ги на лист и ги реализирам.
Бих казала, че програмирането е твоето творческо бягство към един по-добър цвят 🙂 За финал: какво би пожелал на аудиторията на divna.tech?
Да слушат интуицията си, защото тя никога не ни подвежда! Да вярват в себе си и за нищо на света да не се поддават на страховете си! Колкото и тривиално да звучи, това е пътят към успеха, но не баналния, комерсиален успех, който се ръси от социалните мрежи като порой, а личният такъв!
Благодаря на Дидо, за това че открито сподели съкровени моменти от своя живот и душевност! Очакваме го отново, когато има готовност да сподели повече за двете новини, за които само загатна и леко отдръпна завесата! Надявам се и да сме сред първите, които ще бъдат допуснати да надникнат зад нея! Успех, Дидо!
