В света има много марки, които всички познават, но не всеки знае подробности от тяхната история. И тази история често се оказва, че е много интересна и необичайна. Ще се опитаме да Ви разкажем такива истории, които може би не сте знаели, и ще започнем с Huawei.
Създаване на компанията

Компанията е основана през 1987 г. в Шенжен, а към момента на създаването ѝ, регистрираният ѝ капитал е бил само 20 000 юана. Основателят на Huawei – Ren Zhengfei е бивш офицер, заместник-началник на инженерния корпус на Освободителната армия на Китайския народ.
Името на Huawei се състои от две части, и има достa двусмислено значение. „Хуа“ се превежда като „отличен“ или „великолепен“, но напоследък, се превежда и като „Китай“ или „етнически китайски“, а „Вей“ е „действие, водещо до нещо“ или „постижение“. Така получаваме нещо като „страхотно действие“ или „китайско постижение“. Все пак, някои източници твърдят, че името на компанията е измислено от самия Рен, и не означава нищо, а просто е комбинация от звуци, които са му харесали.
Целта, на създаването на собствена компания за Zhenfei, е да разработи китайски телекомуникационни технологии, които да заменят вносните, чийто дял в Китай по онова време е бил 100%. Всъщност, цялото китайско правителство се е стремило към това през 80-те години на миналия век. По-късно, компанията разширява дейността си с производството на потребителска електроника, както и с предоставянето на сервизни и консултантски услуги.
В началото е било невъзможно да започнат да търгуват със собствено оборудване, тъй като това е изисквало значителен начален капитал, който Дженфей не е имал. В началния етап на своето развитие, компанията се занимава с препродажба на закупено от Хонконг оборудване, а приходите се инвестират в собствени изследвания и разработки. В последствие, препродажбата приключва, и компанията започва да продава собствено оборудване. Така през 1990 г., компанията има свой изследователски център, в който работят около 500 служители.
Развитие на компанията

Може да се каже, че първият сериозен успех на Huawei, е реализацията на първия софтуерно-контролиран превключвател C&C08, който привлича вниманието, тъй като по това време, той е най-мощният в Китай. Лансирането на C&C08 помага на компанията да получи много изгоден договор за развитие на телефонната мрежа. В резултат на това, след началото на доставките на това оборудване в малки китайски градове и селски райони, за никой не остава никакво съмнение, че Huawei са се заели сериозно с този бизнес.
Huawei получават и ключов договор за създаване на първата национална телекомуникационна мрежа за освободителната армия на Китайския народ. След това, един от служителите го описа по следния начин:
„Това не беше кой знае какво от гледна точка на нашия бизнес като цяло, но беше много от гледна точка на нашите отношения.“
Това се случва след срещата на основателя на компанията с генералния секретар на партията по онова време Дзян Дзъмин, на която той казва, че държава без собствени телекомуникационни разработки е като държава без въоръжени сили.
Следващият повратен момент е през 1996 г., когато китайското правителство ограничава достъпа на чуждестранни доставчици до своя пазар, което допринася за развитието на компанията. В резултат на тази забрана, правителството и армията, обявяват компанията за пазарен лидер, което допринася за увеличаване на приходите, и отваряне на допълнителни изследователски центрове.
1997 г. може да се счита за годината на началото на международната дейност на Huawei. Тогава компанията получава първия си международен договор. По-късно през същата година, Huawei стартират продажбата на GSM оборудване, а впоследствие и оборудване за CDMA и UMTS мрежи.
Периодът от 1998г. до 2003г. е променлив за Huawei. Компанията претърпява значителни промени в организационната структура, настъпили поради сключването на споразумение с IBM за предоставяне на консултантски услуги, а пред 2003г., едва не се стига до продажбата ѝ, но за това, след малко.
През 1999 г., компанията открива първия си изследователски център извън Китай – в индийския град Бангалор, който трябва да участва в разработването и развитието на телекомуникационен софтуер.

През 2000 г., Huawei значително вдигат оборотите на навлизане на външни пазари. Според резултатите от годината, приходите на компанията от външноикономическа дейност, възлизат на 100 милиона долара. Открива се и друг изследователски център, но този път в Европа – в Стокхолм, Швеция.
По-нататъшното разширяване непрекъснато се ускорява. През 2001 г. в САЩ са открити четири изследователски центъра. Huawei продават дъщерната си компания Avansys за 750 милиона долара. Тя е придобита от Ericsson. През същата година Huawei се присъединяват към международния съюз по далекосъобщения и печелят 552 милиона долара на пазарите извън Китай.
През 2004 г., компанията създава мрежа от трето поколение за холандския оператор Telfort. Стойността на сделката е 25 милиона долара.
Преди това обаче – през 2003г, за малко Motorola не придобива Huawei. Ако това се беше случило, вероятно тази сделка щеше да промени хода на историята на телекомуникациите.
Как Huawei се опитаха да се продадат на Motorola за 7,5 млрд. долара

В едно декемврийско утро на 2003 г., двама китайци в ярки тропически ризи и шорти, западняк в спортно облекло и преводач, водят много важен разгово, докато се разхождат на плажа в китайския курорт на остров Хайнан.
Двама от мъжете са от американската телекомуникационна компания Motorola: Майк Зафировски, който по онова време е главен оперативен директор, и Лари Ченг, ръководител на китайския бизнес на компанията. Третият, облечен в синьо, е Рен Дженфей, основателят на Huawei, и бивш член на Народната освободителна армия, тогава 59-годишен.
Няколко седмици по-късно, споразуменоето е договорено. Motorola са готови да закупят Huawei за 7,5 млрд. долара.
В момента на сделката, Motorola и Huawei са национални шампиони на своите държави. И двете компании са лидери в безжичното мрежово оборудване, и двете компании проозвеждат мобилни телефони, въпреки че в този момент, именно Motorola, а не Huawei имат блестяща глобална марка. Освен това, двете компании работят заедно от 2000г. за разработване и проектиране на технология, препродадена по-късно под логото на Motorola.
Yang Zhizhong – банкерът от Morgan Stanley, който представлява Huawei в преговпроте с Motorola, и който две години по-рано се справя с продажбата на подразделението на китайците за енергийни системи на Emerson Electric, разказва:
Първоначално Huawei не получаваха никакви субсидии и подкрепа. Сега правителството ги подкрепя, защото компанията успя и стана толкова важна за националната конкурентоспособност.
Тогава, г-н Рен искаше да бъде независим от правителството и не искаше то да му се меси. Той никога не е искал и не е получавал пари от тях.
Когато писмото за намерението на Motorola да купи Huawei е подписано от двете компании, на събитието не са присъствали никакви държавни служители или представители на военното ведомство на Китай. Тогава и Morgan Stanley, и JPMorgan, представляващи Motorola, въздъхват с облекчение, че няма да понесат никакви репутационни щети от това консултиране.
Въпреки всичко, продължава да се смята, че Huawei е близо до правителството на Китай. И тъй като клиентите на Motorola са американските мрежи AT&T и Verizon, Майк Зафировски прекарва месеци в проучвания. Той се свързва с мениджърите на Emerson Electric, които вече са имали вземане-даване с Huawei, но те го уверили, че няма нищо нередно.

Междувременно, Huawei „премина през студена зима“, заявява Леон Менг от JPMorgan, който съветва Motorola. “Huawei уреди делото със Cisco за кражба на технологии, но нямаше признаци, че ще успее да разработи своя собствена водеща технология”.
Той казва, че не се е учудил, че г-н Рен е искал да продаде компанията, но след това се е ужасил, когато сделката е пропаднала. “Бях изненадан от откритостта на екипа на Huawei и силно впечатлен от тяхната работна етика в дългия процес на надлежна проверка“, каза той.
Но в момента в който писмото за намерението за закупуване се финализира, Майк Зафировски е уволнен, и Ед Зандър от Sun Microsystems е назначен за главен изпълнителен директор на Motorola. Той се съгласява на допълнителни преговори, но в крайна сметка се отказа от подписването на сделката, тъй като бордът на директорите се плаши от това, което вижда като цена за неизвестна китайска компания, още повече, че по-голямата част от парите е трябвало да се платят авансово.
„Бях шокиран от решението на борда на директорите на Motorola да се откаже от тази сделка, тъй като резултатите от проверката бяха изключително положителни.”, каза г-н Менг.
Майк Зафировски се присъединява към Nortel Networks. Днес той ръководи собствен семеен офис в Чикаго, и работи като старши съветник на Блекстоун.
След като сделката се проваля, всички знаете какво се случва. Звездата на Motorola залязва, и тя натрупва милиарди долари загуби, тъй като е засенчена от други компании, а бившият ѝ китайски партньор, се превърща в неин конкурент. През 2010г. Motorola подава иск срещу Huawei за кражба на търговските тайни на компанията – дело, което по-късно е уредено извън съда, но вече е твърде късно.
През 2005 г., за първи път в историята на компанията, приходите от външните пазари надвишават приходите от вътрешния пазар. Huawei подписват споразумение с Vodafone, което я превръща в първата китайска компания, получила одобрение от Vodafone Global Supply. В British Telecom беше подписан и договор за разгръщане на мултисервизна мрежа за достъп и оборудване за предаване на данни за телекомуникационната индустрия на Обединеното кралство, както и подкрепа за по-нататъшното развитие на инфраструктурата.
През 2008 г. Huawei, заедно с Optus, отварят иновационен център в Сидни, Австралия. И също така стартират мащабен проект за създаване на ново поколение мрежи с високоскоростен мобилен достъп на американския пазар за Telus и Bell Canada.
През юли 2010 г., Huawei намират място в класацията Global Fortune 500. В тази класация попадат компаниите с най-голям доход в света. Оценката е публикувана от списание Fortune. Влизането в класацията на Huawei, позволява продажбите да достигнат 22,9 милиарда долара, а нетната печалба е 2,76 милиарда долара. Също така бе съобщено, че компанията планира да инвестира не само 500 милиона долара в организирането на производството на телекомуникационно оборудване в Тамил Наду, Индия, но и 100 милиона долара в развитието на своя изследователски център в Бангалор.

През октомври 2012 г., Huawei обяви преместването на централата си в Reading, Великобритания, а през октомври 2013 г. обяви подписването на споразумение с датския телекомуникационен оператор TDC за модернизиране и поддръжка на клетъчните мрежи. Споразумението е за период от шест години, а цената е повече от 700 милиона долара. През същата година, известното издание The Economist, определи Huawei като най-големия достсвчик на телекомуникационна техника в света.
Както вече споменахме, от края на деветдесетте години на миналия век Huawei само се разраства, а нейните партньори включват много световни компании, включително Siemens, Nokia, Motorola, Telecom и много други. С много от тях, Huawei създават съвместни предприятия и в резултат на това, притежава дялове от акции не само в съвместните предприятия, но и в част от партньорските компании.
Потребителска електроника
Историята на телефоните на Huawei започва през 2003г., когато ръководството на компанията решава да създаде отделна единица – Huawei Device. Основната дейност на подразделението е производството на потребителска електроника и по-специално – мобилни телефони. Година по-късно се появява и първия телефон под марката Huawei, който работи във формат WCDMA. След кратко време, през 2005г., идва „мидата“ Huawei U626, който поддържа 3G свързаност. Huawei U626 получи наградата на Charlton Media Group като най-добрият 3G телефон. Солидна награда, като се има предвид съвсем скорошното появяване на телефоните на Huawei като такива.

Четири години по-късно, през 2009 г., се появява и първият Android смартфон под марката Huawei. Наричаше се Huawei U8230. Устройството имаше 3,5-инчов сензорен дисплей, 3,2-мегапикселова камера и получаваше актуализации за Android от версия 1.5 до 2.1. За популяризиране на модела на пазара, за партньор е избран операторът T-Mobile, с когото в последствие компанията имаше дългогодишно партньорство.

Естествено, такава голяма технологична компания не би могла да подмине нарастващия пазар на таблети. През 2011 г., първият таблет на компанията, наречен MediaPad, беше представен на изложението CommunicAsia. Той беше оборудван с 1,2 GHz Snapdragon S3 процесор и един гигабайт RAM. MediaPad работеше с Android 3.2, но през 2012 г. получи актуализация до следващата версия на операционната система. В края на 2012 г., приходите от продажбата на потребителска електроника Huawei, възлизат на 9 милиарда долара.

Тези темпове на растеж, изкачиха компанията на третото място в света по брой продадени смартфони, след безспорните тогава лидери Apple и Samsung. През 2014 г., обаче, LG и Xiaomi успяват да изтласкат Huawei на пето място в тази класация, но само временно.
Марката Honor
През 2014г., ръководството на Huawei решава да създаде отделна марка – Honor. Името в превод от английски означава „Чест“. Устройствата под марката Honor са насочени към младите и модерни потребители, а тази група, определя и метода за дистрибуция и промоции на продуктите. Промоциите са главно чрез интернет, социалните мрежи и събития, популярни сред младите хора.

Първото устройство, пуснато под марката Honor, беше смартфонът Honor 6, представен през юни 2014 г. Той беше оборудван с пет инчов IPS FullHD дисплей, 3 GB оперативна памет, 13 и 5 мегапикселови камери и работеше под контрола на четириядрен процесор.
Още през първата година, марката Honor донесе на Huawei близо 2,5 милиарда долара приходи. Оттогава, този показател само расте.
Скандали
Разбира се, в историята на компанията има доста скандали. Така например, през 2004г. Cisco завежда дело срещу Huawei. По време на съдебния процес са предоставени неопровержими доказателства, че документацията за рутерите Quidway е била копирана от изходни файлове, собственост на Cisco. В резултат на това, делото беше прекратено, след като страните се съгласиха на извън съдебно споразумение.
През 2004г., охраната на изложението SuperComm, залавя служителя на Huawei Джу Ибин, когато той разглобява техниката на конкурентите след закриване на изложбата, и я снима. Любопитен факт е, че на изложението, той е регистриран като служител на Weihua.
И в двата случая компанията призна, че тя стои зад “атентатите”, и се извини за действията на своите служители, но както се казва – “След дъжд качулка”.
Скандалите включват и изявление на американските разузнавателни агенции, че Huawei electronics не отговаря на стандартите за сигурност и шпионира в полза на Китай. Изявлението беше направено от притеснения относно връзката на компанията с Народоосвободителната армия на Китай.
Перспективи

През 30-те години на съществуването си, китайците показаха на света, че дори в днешно време е възможно да се изгради компания от нулата, която да заеме не само достойно място в своята ниша, но и в световната индустрия. Разбира се, има и много други фактори за да постигне това, включително и подкрепата от държавата.
През май 2019г. на компанията бе наложено ограничение за търговия с американски компании, при което реализираните телефони са без услугите на Google. Създалата се ситуация даде тласък на компанията да изгради собствена екосистема, Huawei Mobile Services, както и операционна система.
Въпреки, че привидно потребителите губят от това ограничаване от страна на САЩ, то вероятно ще изиграе важна роля за формиране на конкурентна среда и по-качествени продукти и услуги за нас потребителите.
