Под мотото „Иновациите започват с четене“ на 22 октомври 2024 г. в ИНТЕРПРЕД България беше домакин на международния форум „Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки капитал“, организиран от фондация „Четене – България“, фондация „Детски книги“ и сдружение „Книги и четене“.
В рамките на три панела експерти от България и чужбина очертаха проблемите в европейските общества, свързани с четенето и функционалната неграмотност. Бяха посочени добрите примери за промяна на средата, доказали своята полза в страни като Финландия, Германия и Нидерландия.
В закриващия панел преподаватели, специалисти на тема четене, представители на бизнеса, неправителствени организации и местната власт погледнаха в бъдещето, за да намерят правилен отговор на въпроса „Какво следва и върху какво трябва да работим като общество?“.
Първи панел – „Минало“
„Национализмът, миграцията, толерантността към различието – всички тези обществени и политически въпроси са пряко свързани с четенето и декодирането на информация отвъд пропагандата“ – с тези думи ас. д-р Илдико Отова от НБУ откри първия панел, озаглавен „Минало“. В него ясно бяха посочени проблемите, свързани с грамотността и липсата на умения за четене с разбиране.
Надя Синигерска, представител на Българската Мрежа на Глобалния договор на ООН, направи връзката между седемнайсетте цели за устойчиво развитие, чиято основна мисия е да „преобразят света ни“ до 2030 г. „Погрешно е да мислим, че целите на ООН засягат само бизнеса – посочи Синигерска – Това са цели на цялото общество, които поставят човека в центъра на благоденствието и са предпоставка за „Бъдеще 2.0“.
Тези заключителни думи бяха потвърдени и в презентацията на Чиро Авитабиле, старши икономист по образованието в Световната банка, който постави грамотността от ранна детска възраст в основата на устойчивото политическо лидерство, бизнеса и човешкия капитал.
В рамките на панела бяха представени и изводите от международното изследване PIRLS във връзка с овладяването на четенето, образователните възможности и ролята на контекста.
Панелът завърши с дискусия по темата, модерирана от журналиста Светослав Иванов, а в заключение участниците посочиха инвестициите в четенето и образованието като основен обществен въпрос, чието решение би довело до социалното и икономическото развитие на страната ни.
Втори панел – „Настояще“
В рамките на втория панел от форума лекторите се фокусираха върху „Настоящето“ и добрите практики, които могат да бъдат приложени и в България. Емми Якьо, изпълнителен директор във Финския център за четенето, откри панела с данни от Финландия и успешната кампания на страната „Book Bag for Every Born“ (от англ. „Пакет с книги за всяко новородено“), която интегрира здравния сектор и по-конкретно медицинските заведения в полето на четенето и грамотността.
Томас Клайнебринк, старши мениджър по политическа комуникация във фондация „Четене“ – Германия, представи Националния пакт за четенето, основан в родината му през 2021 г., който вдъхновява и учредяването на българския Национален пакт на 17 ноември 2023 г.
За финал Даан Бийки, експерт в нидерландската фондация „Четене“ и координатор на EURead, представи доклад на тема „Защо мрежите за грамотност могат да бъдат носителите на промяната в Европа“.
Трети панел – “Бъдеще”
В заключителния трети панел на форума участниците погледнаха в „Бъдещето“ с фокус върху новите поколения, изграждането на работеща инфраструктура на четене и превенция срещу функционалната неграмотност.
Панелът откри Сибина Григорова, управляващ редактор и съосновател на сайта „Булевард България“, с информация и социологически данни, засягащи Поколението Z или т.нар. Gen Z. „Младежите, възпитавани от платформите и алгоритмите, трудно намират своята общност и страдат от липса на авторитети извън семейната среда“ – посочи Григорова, а заключението ѝ се пренесе в последвалата дискусия с модератор журналиста Елица Кънчева.
„Четенето и читателските клубове са реален и изпитан в практиката пример за създаването на общност сред младите читатели“ – сподели Валентина Стоева, председател на фондация „Четене“ и вицепрезидент на европейската мрежа EURead.
Думите ѝ бяха подкрепени и от Диана Андреева, координатор „Образование“ в Националната мрежа за децата, която допълни, че в образователната среда авторитетите трябва да бъдат и лидери, за да се създаде култура на приобщаване за новите поколения, които според проучването, инициирано от „Булевард България“, най-много се страхуват от самотата и от това да останат неразбрани.
По темата за образованието се включи д-р Виктория Бисерова, председател на УС на сдружение „Книги и четене“. Тя ясно очерта колко важна е ролята на държавата и въвеждането на закон за фиксираната цена на книгата като гарант за по-добро разпространение на книги в среда на здравословна конкуренция без ценови войни. Обобщаващи за дискусията бяха думите на Валентина Стоева:
„Целта ни е заедно да се погрижим за всички граждани, за да се справят по-добре в ежедневието си. Незнаещите хора се страхуват от различието, липсва им толерантност, липсва разбиране, а промяната на средата и знанията започват с четене“.
В дискусията се включиха и Спаска Тарандова, изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България“ и член на УС на ББИА, Десислава Алексиева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“, Доника Ризова, директор комуникации на Сдружение за модерна търговия, и Яна Генова, заместник-кмет по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ към Столична община.
Международният форум „Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки капитал“ се организира под патронажа на МОН и с финансовата подкрепа на Столична община като част от Културния ѝ календар за 2024 г. Партньори на събитието бяха EUREAD и КОНГРЕС ИНЖЕНЕРИНГ АД и медиите bTV Media Group и www.azcheta.com.
Целият форум е достъпен за гледане в официалния уебсайт на фондация „Четене“ ТУК.
