Можете да изберете дали да четете сайта в светла или тъмна тема

Криптовалута – какво е необходимо да знаем – стабилна ли е, рискована ли е, история и перспективи

криптовалути

Криптовалутите изгряха на дигиталния хоризонт преди повече от десттилетие, и ако преди cryptocurrency звучеше футуристично, в наши дни криптовалутите се използват за разплащане и инвестиции.

Какво е криптовалута?

Криптовалутата е дигитална или цифрова валута, която се създава чрез криптография и се регистрира и съхранява с блокчейн технология за отчетност на транзакциите и контрол върху създаването на нови валутни единици с публично известна скорост.

По-популярните криптовалути са:
Bitcoin, Etherium, Ripple, Litecoin, Bitcoin Cash, XRP, Tether и др.

Основните видове криптовалути са биткойн, алткойн и токени, но в общия случай, всички различни от биткойн криптовалути се наричат алткойн alt + coin = алтернативни криптовалути).

Алтернативните криптовалути имат за цел да предоставят подобрена версия на биткойн и са по-лесни за копаене, но с цената на компромиси и по-висок риск за запазване на стойността, поради по-ниската ликвидност.

За разлика от биткойн и алткойн, токените не ползват блокчейн технология. Те се използват от децентрализирани приложения, базирани на чужд блокчейн – най-често технологията на Етериум или Нео.

Къде се съхранява криптовалутата (блокчейн)?

Създадените чрез криптографски способ криптовалутни единици (пари) се вписват в регистри, а технологията на регистриране и валидиране е т.нар. блокчейн технология.

Блокчейн – от англ. blockchain (верига от блокове) е метод за съхранение на информация в компютърна мрежа – непрекъснато нарастващ списък от компютърни записи, наречени „блокове“, свързани помежду си и кодирани криптографски.

Всеки „блок“ съдържа информация за предходния „блок“ и е верифициран във времето. Така се валидира цялата веригата назад до първия „блок“.

Сигурна ли е криптовалутата?

Блокчейн технологията гарантира сигурността на криптовалутата, тъй като основният принцип на последователното свързване на блоковете не позволява модифициране на данните.

Чрез блокчейн технологията, транзакциите между двама души се записват по начин, който е устойчив и подлежи на проверка. Блоковата верига не се съхранява централизирано – на едно място, а напротив – децентрализирано или в разпределен вид с физически копия върху отделни компютри.

История на криптовалутите

С дигитализирането на технологиите, се заражда и идеята за криптовалутите, като децентрирализирана система за анонимни криптографски електронни пари.

Първoто описaние на такава идея под името ecash прави американският криптограф Дейвид Чаум през далечната 1983 г. Едва 12 години по-късно, през 1995 г., той успява да реализира своята идеята за ecash чрез Digicash – ранна форма на криптографски електронни плащания, която изисква потребителски софтуер, за да тегли средства от банка и използва специфични криптирани ключове, за да ги изпрати до получател. Идеята е била цифровата валута да бъде непроследима от банката издател, правителството или трета страна.

През 1998 г. Wei Dai публикува описание на “b-money“, като анонимна, разпределена система за електронни пари. Малко по-късно през 1998г. Ник Сабо създава проект за децентрализирана цифрова валута, която нарича „bit gold“. Неговата система не е внедрена, но се счита за „директен предшественик на биткойн архитектурата“, тъй като е базирана на потвърждение за извършената работа с криптографски записи.

Първата децентрализирана криптовалута, биткойн, е създадена през 2009 г. от Сатоши Накамото. Той използва SHA-256 – криптографска хеш функция, в своята схема за доказателство за работа.

През април 2011 г. е създаден Namecoin, с идеята за децентрализиран DNS, което би направило интернет цензурата много трудна. Месеци по-късно през октомври 2011 г. статира Litecoin със scrypt като своя хеш функция, вместо SHA-256. Друга забележителна криптовалутае Peercoin, която използва хибридна система за доказване на работа – proof-of-work и proof-of-stake.

Копачи на криптовалути

Както споделихме до момента, криптовалутите се регистрират в децентрализиран споделен регистър, който се нарича blockchain. В него се записва всяка транзакция и до него имат достъп всички участници в мрежата. Всеки запис в регистъра, всяка транзакция се проверяват многократно, за да се елиминира възможността за грешка или за измама. И именно в тази дейност участват копачите.

Те работят в полза на системата, като предоставят своите инструменти — според това каква е криптоваутата – могат да са графични процесори или специализирани машини за копаене. Тяхната изчислителна мощ се използва за решаване на сложни криптографски пъзели, като по този начин се валидират транзакциите и се постига изключително високо ниво на сигурност.

Процесът е сложен и ангажира много ресурси, за да не може само един участник да манипулира системата. Както можете да се досетите – споделеният регистър се увеличава непрестанно, а баланс се прави през няколко минути.

Като възнаграждение за своя принос, копачите получават малки количества от криптовалутата, която копаят и привилегията да плащат по-ниски такси.

В зората на криптовалутите и по-конкретно на Биткойн, „копаенето“ се осъществяваше и с обикновени компютри, но сега се използват специализирани машини.

Каква е разликата между криптовалутата и познатите ни пари?

Паричните средства, които държим в потфейлите си или в банкови сметки, с които закупуваме стоки, плащаме екскурзии и др. се контролират от централизираните банкови системи, като Федералния резерв – централната банка на Съединените Щати, ECB (Европейската централна банка) за Европейският съюз, Bank of Japan за Япония, Bank of China за Китай чрез печатане на фиатни пари, или чрез цифровите банкови регистри.

За разлика от паричните средства в централизираните банкови системи, контролът при криптовалутите е децентрализиран и правителствата не могат да произвеждат криптовалута.

Криптовалутите нямат физическо изражение във вид на банкноти или монети.

С отпдането на златния стандарт през 1971 г. при управлението на президента Ричард Никсън, обемът на доларите в обръщение непрекъснато расте, което води до инфлация и намаляваща покупателна способност на долара.

От 1975 г. до 9 март 2020 г. (коронавирус пандемията) общото парично предлагане се е увеличило от 273,4 млрд. долара на над 4 трилиона долара. А от 9 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. общото парично предлагане е нараснало от 4 трилиона на над 6,5 трилиона долара, основно поради стимулите за коронавирус, а те продължават да се увеличават, което повишава предпоставките за инфлация.

За да се хеджират (застраховат) срещу тази инфлация, инвеститорите са ориентират към активи, които или поддържат стабилна стойност – биткойн. Защо? 

Има много активи, които се считат за store of value. Таива са благородни метали, например златото и други с ограничено предлагане. Тук можем да добавим и биткойн, тъй като в кода на bitcoin е записано колко биткойни могат да бъдат произведени във времето и това не зависи от правителствени решения. Това прави биткойн единственият актив на планетата, за който можем да докажем, че има ограничена и фиксирана доставка.

Криптовалутите са със синтетична инфлация, гарантирана от метода Halving (наполовина) в кода на биткойн.

На всеки 210 000 блока, които се добиват, или приблизително на всеки четири години, възнаграждението за копачите за обработка на транзакции с биткойн се намалява наполовина. 

Така кодът, използван за биткойн поддържа синтетична форма на инфлация, тъй като с възнаграждението в един биткойн на всеки копач се добавя нов биткойн в обращение. Темпът на тази инфлация се намалява наполовина на всеки четири години и това ще продължи, докато всички 21 милиона биткойни бъдат пуснати на пазара. В момента в обращение има 18,5 милиона биткойни, или около 88,4% от общото предлагане на биткойни. Защо това е важно?

Нарастващата инфлация и нарастващото количество щатски долари намаляват стойността им във времето. При златото в известна степен има фиксиран добив (стабилен процент) ново злато всяка година, което поддържа нивото на инфлация относително консистентно. 

При биткойните всяко намаляване наполовина увеличава съотношението stock-to-flow (S2F) – наличните в момента запаси, циркулиращи на пазара спрямо новопостъпващите запаси, които се добавят в обращение всяка година. Тъй като на всеки четири години съотношението запас / поток или текущата циркулация спрямо новото предлагане се удвоява, този показател може да бъде предвиден във времето. 

Борси за криптовалути

В случай, че желаете да закупите или продавате крптовалути, можете да го направите на т.нар. борса за криптовалути. Те са централизирани или децентрализирани.

При децентрализираните борси – директно осъществявате сделката с насрещната страна. Всеки купувач или продавач заявява своята поръчка за определеното количество и цена, на която желае да осъществи сделка, като посочва и срока на валидност на заявката си, след което следва да изчака, за да види дали ще има реализация.

При централизираните борси за криптовалути, насрещна страна по сделката е самата борса за криптовалути. Сделките се осъществяват по-лесно и бързо, тъй като ликвидността е гарантирана.

Всяка борса функционира на собствена платформа за търговия с криптовалути. Това е софтуерът, през който се подават поръчките за сделки. За да търгувате с криптовалта, следва да изберете платформа и да си създадете портфейл.

По-популярните борси с търгуваните обеми можете да разгледате тук.

Рисковани ли са инвестициите в криптовалути?

Криптовалутите не се влияят от инфлацията, както различните национални валути, нито следват движенията на традиционни активи като акциите.

Ето как се е изменяла цената на биткойн във времето:
Динамика на цената на биткойн във времето към 30.01.2021г., източник

Забележителни са два пика в цената на биткойн до момента – през 2017г. и през 2020г. – какви са причините?

През 2017г. цената се увеличи близо 20 пъти до около $20 000 спекулативно, в резултат на доминацията на отделни инвеститори на дребно, привлечени от недостига на биткойн и това, че е извън глобалната финансова система. Пазарът на биткойн за 2017 г. имаше всички признаци на класически финансов балон и инвеститори, които купуваха в „страх да не пропуснат“ (FOMO).

През 2020г. ситуцията е различна, въпреки обтегнатите отношения САЩ-Китай, Brexit и глобалната CoViD пандемия и криза, които предполагат по-скоро предпазливост. Една от причините е притокът на инвеститори от големи институции като пенсионни схеми, университетски фондове и инвестиционни тръстове.

Друг фактор за ръста в цената на биткойн през 2020г. е достъпността му през 2020г.

Биткойнът стана достъпен и през популярни форми за плащане.  PayPal предостави възможност на потребителите да купуват, държат и продават биткойни директно от своите акаунти в PayPal. 

Кокурентната плтформа за цифрови разплащания Square потвърди през ноември 2020г., че потребителите на Cash App купуват повече цифровата валута от преди. На все повече места Bitcoin се приема, като форма на плащане и става все популярна.

Глобална технологична компания за разплащания, Visa също се отваря за биткойн. През октомври 2020г. тя обяви няколко свързани с биткойни кредитни и дебитни карти с водеща платформа Coinbase.

С все повече и повече начини за използване на биткойн, това трябва да означава, че повече хора ще искат да го държат.

Въвеждането на финансови продукти като биткойн фючърси и опции, както и свързани с блокчейн фондове , дава възможност на по-консервативните инвеститорите, със задръжки от гл.т. нестабилност, да се включат. С биткойн фючърсите инвеститорите могат да спекулират с падащите цени (къси позиции). Според нобеловия лауреат Робърт Шилер  балонът от 2017 г. вероятно е бил свързан и с липсата на биткойн фючърси през 2017г.

Тук можете да прегледате компании, които приемат плащания в криптовалута, както и да търсите по име.

Кой купува криптвалути и защо – Global Crypto Index 2021

Повече светлина върху мотивацията и профила на ползвателите на криптовалути осигурява изследване на анализатори от Binance Research (Jonas) обобщено в Доклад за глобално проучване на мотивацията, поведението и предпочитанията на потребителите на крипто, публикуван на 28.01.2021г.

Сред мотивите за извършване на мащабния анализ Binance Research посочват нарастващите инвестиции на дребно в криптовалути по целия свят, които стават все по-достъпни чрез широк спектър от канали – Paypal, LocalBitcoins, Grayscale, Binance.

Съотвено възниква и необходимостта да се изследват доминиращите потребителски профили и техните предпочитания, за което създават Global Crypto User Index. Обхватът на изследването засяга демографските данни, поведението, финансовото участие, идеологията и др. на 61 000 потребители на крипто в 178 страни и региони.

Проучването е реализирано на осем различни езика (английски, испански, руски, турски, китайски, виетнамски, немски, холандски) чрез уеб-базиран въпросник за глобална аудитория, заедно със специално проучване за китайския пазар чрез следните канали : социални мрежи (напр. Twitter, Telegram, Kakaotalk, VK, WeChat), форуми на Reddit, мейли до потребители на Binance.com, а също и чрез банери на Binance.com и CoinMarketCap.

Според информацията в доклада, броят на потребителите на криптовалути е нарастнал от 5,8 млн през второто тримесечие на 2017г. до 101 млн пез третото трмесечие на 2020г., което над 17 пъти.

Източник: Binance Research

Най-важната информация от доклада е обобщена, както следва:

Принадлежност:
  • 52% от притежателите на криптовалута не я възприемат, като хоби, а като източник на доход.
  • За 15% от потребителите – криптовалутата е основният източник на доход.
Защо купуват крптовалути?
  • За 55% от изследваните потребители – криптовалутите са част от дългосрочна инвестиционна стратегия.
  • За 38% изборът на криптовалутите е продиктуван от недоверие към настоящата финансова система, за 31% е в резултат на краткосрочни възможности за търговия и 27% FOMO (fear of missing out) – такива, които се страхуват да не пропуснат нещо.
Какви са потребителите на круптовалути?
Източник: Binance Research
  • 13% са силни играчи, които познават индустрията и природата на Bitcoin.
  • По-голямата част – 87% са с по-малки познания.
Демографски профил на потребителите на криптовалути

Соред изследването, проведено сред 61 000 потребители в 178 страни и региони те са:

  • преобладаващо мъже – 95%;
  • на средна възраст – 34 години;
  • работят;
  • образовани са.

А Вие – проявявате ли интерес към криптовалутите? Имате ли опит с тях? Споделете с нас и нашата аудитория в коментар под статията.

Total
5
Shares
Previous Article
Lenovo Legion 2021

Lenovo Legion - новите геймърски лаптопи - Legion 7, Legion 5 Pro, Legion Slim 7 и Legion 5, безжичните зарядна станция и слушалки - характеристики и цена

Next Article
Sony Xperia 1 III

Sony Xperia 1 III идва с перископ, Snapdragon 888, стерео звук и 3.5 мм аудио жак - характеристики и първи поглед!

Related Posts
Total
5
Share