На 11-ото издание на Деня на Бернайс в гр. София, водещи PR експерти, бизнес лидери, комуникационни стратези и представители на институции поставиха на фокус ролята на PR-а в ерата на дигитализацията, AI и обществените трансформации.
Темата тази година беше повече от актуална: 👉 Каква е истинската стойност на PR-а отвъд видимото?
Събитието очерта PR-а не просто като инструмент, а като управленски капитал, който изгражда доверието, бизнес устойчивостта и репутацията на организациите.
Денят на Бeрнайс – 22 ноември, рождената дата на Едуард Бeрнайс, смятан за баща на съвременния PR – не е просто професионален празник, а символично напомняне за това, че връзките с обществеността не са техника, а отговорна мисия към обществото.
Той пръв въвежда концепцията, че PR-ът не „рекламира“, а оформя общественото мнение, изгражда доверие и управлява репутацията чрез знания по психология, социология и етика.
Днес повече от всякога е актуално посланието му: „PR-ът не създава илюзии, а обществено разбиране.“
Именно затова Бeрнайс е сочен като първия, който превръща комуникацията в стратегически капитал, а не в разход – идея, която бе категорично потвърдена на събитието на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).
Откриване на събитието с предаване на щафетата
Тазгодишното издание на Деня на Бернайс откри Иван Янакиев – член на УС на БДВО от 2020 година, преизбиран максималния брой от три поредни мандата за председател на Българското дружество за връзки с обществеността
Тържествен и символичен бе моментът, в който той предаде щафетата на управлението – Софийската харта за етични комуникации, създадена като морален и професионален ориентир за българските PR специалисти — документ, който отстоява ценности като почтеност, прозрачност, отговорност и уважение към обществото.
Гергана Иванова пое не просто ръководството, а ангажимента да води най-старата комуникационна професионална общност не само в медийното пространство, но и в обществената мисия на PR-а — да изгражда доверие, да насърчава диалог и да бъде активен участник в социалните промени.
Доверието да бъде водещ и модератор на двата дискусионни панела бе гласувано на Марина Цекова – утвърдена българска телевизионна журналистка и водеща, позната със своя професионализъм и ангажираност към обществено значими теми.
Във водещата си роля на 11-ото издание на Денят на Бернайс 2025 тя модерира панелите с висока степен на експертиза и стил, поставяйки акцент върху стратегическата роля на PR-а в динамичната среда на дигитализация, AI и обществени трансформации.
Андрея Грос: Soft Skills са новата PR валута
Привилегията да презентира първа имаше Андрея Грос (PRCOM, Германия). От позицията на своя дългогодишен опит тя сподели, че истинският успех на PR-а не се измерва само в кампании, KPI или медийни публикации, а в дългосрочни партньорства, доверие и посланичество, които стройно се изграждат с години.
Тя напомни, че технологиите, AI инструментите, дори автоматизацията са важни, но човешкият фактор остава решаващ.
Според нея критичните умения на бъдещия PR специалист няма да бъдат софтуерните, а т.нар. Soft Skills – емоционалната интелигентност, стратегическото мислене, емпатията и способността да превеждаш сложни послания на човешки език, които са и новата валута в PR-а.
Андрея Грос подчерта, че в световната PR практика вече не се говори за акаунт мениджъри, а за стратегически съветници. Това означава, че ролята на комуникационния специалист се трансформира от технически изпълнител в бизнес партньор, който участва в управлението, кризи, ESG, брандинг и дори в продуктовите решения.
PR-ът като обществена мисия: Когато комуникациите могат да променят реалността
В първия панел, фокусиран върху ролята на комуникациите за обществените нагласи, своя принос дадоха:
- Иванка Шалапатова, дългогодишен изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“ и бивш министър на труда и социалната политика;
- Първан Симеонов, социолог и основател на социологическа агенция “Мяра”,
- Мила Миленова, директор „Корпоративни, дигитални и маркетингови комуникации“ (ОББ и ДЗИ)
- и Гергана Тоткова-Петракова, PR мениджър Novartis България.
Бившият министър и дългогодишен лидер във фондация „За нашите деца“ — Иванка Шалапатова, говори за силата на комуникацията не просто като инструмент за имидж, а като компас за промяна на света.
Тя сподели, че големите каузи и идеи имат нужда от комуникационна суперсила, за да достигнат до хората. Това е моментът, в който PR-ът престава да бъде “реклама” или “видимост”, а се превръща в социална отговорност — способност да променяш нагласи, политики и дори съдби.
„Ако рекламата продава продукт, PR-ът продава доверие.“ — с тази силна реплика започна дискусията Първан Симеонов, социолог и партньор в „Мира“. Той обърна внимание, че в дигиталната епоха, където всеки е медия, рискът за репутацията е по-висок от всякога, и истинският PR специалист е този, който може да “управлява значимостта във време на шум“.
PR-ът не е разход, а дългосрочна инвестиция
Вторият панел пренесе разговора от общественото значение на комуникациите към най-трудния, но необходим въпрос — Колко струва PR-ът и каква реална стойност създава? В него поканата за участие приеха:
- Ирена Бушандрова, директор за България на Pedersen & Partners,
- Александра Мечкова, главен изпълнителен директор на Telerik Academy,
- Ива Григорова, директор PR бизнес на MSL, част от Publicis Groupe България и председател на БАПРА
- и Даниел Киряков Мениджър „Комуникации и връзка с институциите“, Американска търговска камара в България
Те се обединиха около идеята, че PR вече не е „видимост“ или „медийно присъствие“, а стратегически капитал, който влияе върху доверието, репутацията, бизнес устойчивостта и дори върху финансовия баланс на организациите.
Според тях PR-ът не е разход, а инвестиция — най-скъпият риск е отсъствието му, защото загубеното доверие не може да бъде купено или възстановено лесно.
Панелистите подчертаха, че PR-ът има реален принос към бизнеса, когато е интегриран не само във външните комуникации, а в HR процесите, вътрешната култура, управленските решения и взаимоотношенията с партньори и институции.
Тогава той функционира като управленски инструмент, който подпомага привличането и задържането на таланти, изграждането на корпоративна идентичност и позиционирането на компанията като доверен и отговорен лидер в своя сектор.
Особено важен акцент беше поставен върху ролята на PR специалиста като стратегически съветник, а не като изпълнител.
Според панелистите, PR експертите трябва да бъдат „хора в сянка, които изграждат светлината“ — не просто организатори на събития, а създаващи стойност, извличащи смисъл от събитията и управляващи репутационния риск.
Това изисква нов профил: познаване на бизнес процеси, критическо мислене, способност за анализ на контекста и лидерски качества.
В заключение, вторият панел ясно очерта трансформацията на професията: PR вече не е просто комуникационна функция — той е култура, лидерство и стратегически актив. А най-точното определение? „PR-ът не е скъп. Скъпо е, когато го няма.“
НеДа – първият български роман, посветен на комуникацията от проф. д-р Десислава Бошнакова
В края на събитието светлините на прожекторите озариха първия български роман, посветен на комуникацията, който потвърждава „как всеки житейски проблем може да бъде разрешен, ако човек владее комуникационни умения“.
Представянето на романа „Неда“ от проф. д-р Десислава Бошнакова беше неформален, но силен финален акцент – напомняне, че комуникациите не започват от дигиталните инструменти, а от човешката свързаност.
PR-ът вече не е функция в организационната структура. Той е неин стратегически нерв, който свързва лидерството, идентичността, културата и общественото доверие. В епоха на генерирани текстове, алгоритмично съдържание и информационна турбуленция, PR специалистът се превръща не в автор на послания, а в архитект на смисъл и доверие. Защото не съдържанието ще отличава организациите, а значимостта зад него.
