За пътя към ефективното лидерство с Едуард Хаджолян – авиоинженер и планински водач!

Здравей, Едуард, благодаря ти за приетата покана да ми гостуваш. Самата аз, разбирайки, че си авиоинженер – повдигнах вежди учудено и с респект, а след като узнах, че водиш тренинги за развиване на лидерски умения, съвсем наострих слух! 

Тогава все още не знаех, че си и планински водач, а научавайки още и още за теб – вместо да имам усещането, че бавно и методично редя пъзел, имах с чувството, че държа в ръцете си калейдоскоп. Но, нека се върнем назад във времето, когато си бил малък! Какво би разказал за детето Едуард Хаджолян?

Детето беше изпълнено с енергия, фокусирана в едно чудно детство: прескачане на огради на различни дворове, игра на фунийки, футбол до здрач. 

Прескачането на пейки с ролери в парка пред НДК и скачането с колело на рампата, пак там, заемаха доста голяма част времето в дните на безгрижните ваканции. На фунийки играехме винаги два отбора. Единият влиза в гробницата на Батенберг и пази “крепостта”, другият напада от заобикалящите улици: “Славянска”, “Хаджи Димитър” и “Левски”.

Наистина страхотно детство в реалния свят! А какъв искаше да станеш тогава? Децата обичайно преминават през различни желания. Какви бяха твоите и имаха ли допирни точки със сегашните ти занимания?

Нямах конкретно желание. Като малък участвах в публиката на едно предаване по БНТ. Питаха всички деца същия въпрос. Виждах, че идва моят ред и отговорих дежурно “Пожарникар”, но реално нямах идея.

Беше ми интересно да разглобявам различни джаджи, за да изследвам как работят и да сглобявам от тях други, за своите нужди. Например: когато си отворя чекмеджето на бюрото да светва лампичка или да свири мелодия. 

О, авиоинженер звучи доста сериозно и отговорно! Как се насочи към тази професия? Осъзнат избор ли бе или случайно?

Учил съм в ТУЕС, където научих повече отколкото в университета. Това училище тогава беше част от Техническия университет. Затова училището имаше квота. Авиацията, тогава беше на 3-то място, защото имаше все още държавни поръчки за пилоти и ръководител полети.

Аз исках да уча електроника, авионика на самолета, навигация и радиолокация. Така и се случи. Беше много тежко следване. Денонощно учене. Много тежка специалност беше тогава. После стана още по-интересно, когато се докоснах до самолетите. 

В една практика през лятото в “Ръководство на въздушното движение” трябваше да отидем до летищния радар. За да се стигне до него, е задължително кола със специален режим на движение да дойде да те вземе и да те закара.

На нашия ръководител тогава не му изпратиха коли и реши да притичаме “набързо” през перона, което е абсолютно забранено! Не ми побира акъла как сме го направили тогава. Това си е почти терористичен акт.

Докато тичахме, един маневриращ самолет спря на рульожката, за да преминем. От другата страна, две коли на охраната вече бяха пристигнали за нас и крещяха в несвяст. По радиостанциите се чуваше ръководителя от кулата и той в несвяст! Той се размина с мъмрене, ние с един спомен за цял живот.

Наистина – вълнуващо начало за теб! А колко години опит имаш на това поприще? Обичаш ли все още да майсториш неща за удоволствие и лично удовлетворение?

В авиацията имам над 15 години опит, като съм работил за различни компании – българска, английска и германска на различни длъжности, с различни отговорности.

Относно майсторенето – да! То е страст за цял живот! Бях на концерт в зала България. Слушах “Алпийска симфония” на Рихард Щраус. В нея той използва ефекти на гръмотевици и вятър.

По онова време те са се създавали от акустични инструменти – тогавашните “специални ефекти”. Но, на този концерт, филхармонията ги пускаше от тонколона. За мен това е абсолютно недопустимо, особено пред гост диригент от Виена, от световна величина.

Затова предложих да направя такава машина, която се казва “аелолифон”. С помощта на приятели нямаше как да не е възможно. Един завари рамката, с друг направихме сърцевината, третият помогна за дръжката, четвъртият за лагеруването на барабана. Вихрен, Мария, Орлин и Сашо.

Размерите взех от видео в YouTube канала на Берлинска филхармония. Според тялото на музиканта свалих ориентировъчни размери. Начертах скица и стана!

След един месец отново ще слушаме “Алпийска симфония”, този път без черна китайска тонколона, а със специално направен алеолифон. До него ще добавим и една огромна ламарина, за да има и звук и от гръмотевици.

Безспорно въздействаща история, в която Любовта към технологиите “побеждава”! А при теб тя върви ръка за ръка с любовта към Природата. Кога се разпали и в тази посока?

От малък ходя по планините. Първо с родителите си, после с приятели. В един момент исках да надградя знанията и уменията си. Записах се на курс за планински водачи. Когато го завърших, реших да опитам да видя какво е да се водят хора в планината. Взе, че ми хареса и продължих да го правя.

Най-много ме зарежда контакта с хора от различни култури и престоя сред природата. Водил съм хора от всички краища на света на английски език. Много е обогатяващо. Най-смешно ми е, когато трябва да обясня някаква наша културна черта или случка на хора от друга култура. Понякога е много трудно. 

Веднъж когато се прибирахме към къщата за гости с туристи от Англия, Австралия и Шотландия, покрай нас мина Golf 2 с пълна газ, в обороти за излитане. На теглича беше вързан кон!

Аз изтръпнах, защото не знаех какво да обясня, в същото време знам какви джигити има по тези ширини. Само чаках въпроса: “Защо конят е вързан и го дърпа с 200?”. Но туристите ме изпревариха и възкликнаха колко мъдро постъпва човека да тренира коня за състезания по този начин! 

Веселите истории те преследват, но слушайки те си давам сметка, че да бъдеш планински водач, означава да бъдеш лидер! Учим ли се да бъдем лидери или е нещо, което носим естествено с раждането?

Този въпрос наистина няма ясен отговор. Поне за мен. Моето мнение е, че всеки се ражда с потенциал. Едни се раждат с по-голям потенциал, други с по-малък. От там нататък кой колкото си развие потенциала, той толкова става лидер.

Аз се научих по обратния път чрез проба-грешка. Когато съм с групи в планината аз наблюдавам динамиката на групата. Научих се с кои похвати и действия групата се чувства, най-спокойна, най-стабилна, свързана и взаимопомагаща си.

В планината се случват много непредвидими неща: контузии, рязка смяна на времето, силни емоционални състояния. Ако не е преценен риска, не е сформирана групата, едно такова събитие може да прерасне в нещо по-лошо.

Веднъж се разхождахме в Пирин с туристи от Белгия. На един турист му се разпадна обувката. Подметката се разпраши, защото не е каучукова. Стъпваше на на бос крак. В Пирин повечето пътеки са каменисти и нямаше как да продължи.

Помислих малко какво мога да направя. На височина, на която сме почти няма растителност, само хвойна и тук-там и трева. Начупих клонки от хвойна издялках ги, наредих ги една до друга, с лейкопласт от аптечката направих подложка която сложих на петата му и съответно на стъпалото, за да може да стигне до хижата.

Направих подметка с ток, точно както на планинските обувки. В хижа, хижарят ни услужи с негови стари обувки, които за късмет станаха на клиента и така се придвижихме до края на маршрута.

Винаги когато създавам и сформирам нова група първото, което адресирам е различието. Без да приемем, че всеки от нас е различен, ходи различно от другия, с различна скорост, един има едни нужди. За да можем да ходим заедно ние трябва да се съобразим с това различие и да ходим с едно и също темпо като група. Това е много важно. 

Да! Не съм гледала на групите в този контекст и ти благодаря за споделеното!

А как стигна до идеята да се впуснеш в амплоато си на фасилитатор по лидерски умения и да стартираш – hadjolian.com?

От практиката ми в планината бях добил реални представи кои неща са ефективни в ръководенето на екип и кои не. Какво е ефективното лидерство.

Когато чух, че обучението за ефективно лидерство по модела на Др. Томас Гордън идва в България, бях категорично решен да се сертифицирам. В това обучение аз открих цялото знание, до което вече бях достигнал чрез опит, синтезирано в един учебник.

По този начин в мен двете неща се срещнаха. Опитът и практиката с теорията. Открих колко врати ми се отвориха в живота само с промяна на общуването и това стана един от силните ми инструменти. Реших, че това знание искам да го разпространявам. 

Защо е работещо? Защото то лежи на дългогодишната работа на двама психолози Карл Роджърс и Томас Гордън, които прекарват над 10 години в анализ на психологическия аспект на общуването.

Така създават ефективния модел на общуване. В хората учат какво изпитва и чувства другия, когато общуваме по познатия на всички начин и как трябва да се изразяваме, за да се чувства приет и разбран.

Действително, всички искаме да сме чути, но чуваме ли другите? Сподели повече и за самото сертифициращо обучение, през което си преминал, за да го практикуваш тук?

Пътят на сертифициране не беше лесен. Отне година и половина. След като преминах първото ниво на обучение, започнах веднага да прилагам знанията. За мен светът стана много по-шарен. Чувството е като да плуваш без плувни очила. Виждаш, но много замъглено. Когато сложиш плувни очила виждаш всичко толкова ясно. И толкова красиво. По същия начин работят и тези знания. Когато се научим да общуваме ефективно, ние виждаме много повече от това което всъщност си мислим, че виждаме. 

Когато виждам как хората в курсовете ми се променят, осъзнават и откриват за себе си това знание, това ми дава вдъхновение да продължавам напред и да обучавам повече хора.

А с какво методът на д-р Томас Гордън се различава от другите обучения по лидерство? Какви са неговите предимства?

Различава се с това, че е много прост и лесно приложим, а води до огромни резултати. Синтезира се над 80 години, затова е високоефективен. Много бързо човек вижда резултатите. Няма сложни теории и анализи на типове хора, типове лидерски умения и какво ли още не. Теориите само затормозяват и затрудняват естественото общуване. 

А кога и къде се провеждат обученията, които правиш?

Работя с всякакви фирми. След анализиране на ситуацията и нуждите им, адаптирам обучението, така че да работи най-добре за тях. Всяка компания е уникална, затова правилното адаптиране е от ключово значение.

Отделно провеждам т.н. “Отворени обучения”, обявявам дата на сайта ми и хората се записват. Това е чудесен формат, в който хората се запознават с други лидери и влизат в кръга на ефективните лидери.

Какви хора са събудени да усещат нуждата да се запишат на обучение по лидерство? Несъмнено това изисква зрялост и воля да се надграждаш?

Абсолютно правилно! Много е лесно да обвиняваме другите. Много често чувам как мениджъри се оплакват и се оправдават с екипите си. Това е лесно.

Хората, които са събудени, търсят причината първо в себе си. Задават си въпроси. Точно те успяват да вземат максимума и да го приложат мигновено. Изисква зрялост, защото трябва да признаеш пред себе си, че не си най-добрият ръководител и никой не ти е виновен.

Изисква се воля, за да се усвои едно умение са необходими до 5000 повторения. В нашият забързан свят малко са тези, които имат постоянството и волята да опитват. А, опитите водят до резултат. 

Така беше и при мен. Отне ми около година, за да станат уменията част от начина ми на общуване.

Какво предстои на Едуард Хаджолян на тема лидерство?

Планирам да създавам програми, които да могат да се прилагат както в офиса, така и в планината. Ефективното лидерство е необходимо навсякъде във всяка житейска област!