На 28 април 2025 г. Испания преживя най-голямото прекъсване на електрозахранването в своята история, което засегна цялата страна, както и части от Португалия и югозападна Франция.
Около 12:33 ч. местно време, в рамките на само пет секунди, Испания загуби приблизително 15 гигавата електрическа енергия, което представлява около 60% от националното потребление . Това доведе до спиране на влакове, блокиране на асансьори, затваряне на летища и прекъсване на комуникационните системи.
Причината за прекъсването все още се разследва. Операторът на електропреносната мрежа, Red Eléctrica de España (REE), съобщи за две значителни “събития на прекъсване”, които предизвикаха срив в системата.
Въпреки че първоначално се подозираше, че причината може да е свързана с възобновяемите енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия, властите подчертаха, че не са открити доказателства за кибератака или други злонамерени действия.
До сутринта на 29 април електрозахранването беше възстановено на 99% от територията на Испания . Въпреки това, инцидентът предизвика сериозни дебати относно устойчивостта на енергийната мрежа и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата, за да се предотвратят подобни събития в бъдеще.
Днес разговаряме с Владимир Попов, електроинженер с над 20 г. опит в проектиране и изграждане на енергийни съоръжения в т.ч. и ВЕИ паркове. Ето какво сподели той по темата ексклузивно за divna.Tech:
Проблемите в състоянието на мрежите и слабата междусистемна свързаност, както и бързи климатични флуктоации си казват думата, но в електроенергийната система “ЕЕС” трябва да има достатъчно източници от механично въртящи се генератори.
Системата трябва да има кинетичен момент и да – фотоволтаиците тръгват бързо след срив или изключване, но и бързо се изключват при токови удари и тежки къси съединения и след това им трябва да се “закачат” и синхронизират по нещо друго много по-мощно от тях – в случая голямата електроенергийна система (ЕЕС) с достатъчно въртящи се генератори със запас от кинетична енергия, каквито електронните преобразуватели като соларните инвертори нямат.
Локални съоръжения за съхранение на електроенергия (батериите) не решават такива проблеми от авариен характер, но силно помагат да не се стига до авария.
Технологиите напредват и преди 20г. философията на управление изключваше повече от 20% фотоволтаици в ЕЕС като предпоставка за срив или по-скоро силови електронни източници на електроенергия като соларните инвертори, а сега без проблем вече е над 50, 60, дори 70% при умно управление.
Проблемът е, че ВЕИ растат по-бързо от техническото решение да имат все по-голям дял в ЕЕС и резултатът в Испания е налице.
Поради тази причина у нас ФЕЦ над 200kW (0,2МW) имат телеуправление и телемеханика, като всяка една централа може да се изключи от диспечерите дистанционно на цели групи и региони, ако се разклати системата.
Хубавото е, че сме възел с много междусистемни връзки в сравнение с Испания, които са голям гарант за стабилност на системата.
Изводът е, че само с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) може да се постигне стабилност на локално ниво и в малки енергийни микросистеми. Но в мащабната енергетика все още не може да се разчита само на ВЕИ. Необходими са и въртящи се машини (генератори), които да поддържат стабилността на електроенергийната система.
От друга страна, финансово и екологично не е устойчиво да се разчита само на конвенционални източници. ВЕИ и традиционната енергетика трябва да вървят ръка за ръка – балансирано, умно и поетапно.
- Китай прилага най-устойчивия подход, като комбинира двата вида източници, въпреки че това води до сериозна екологична цена.
- Европа прави обратния компромис – жертва енергийната сигурност, за да инвестира в здравето на бъдещите поколения чрез по-чиста енергия.
Препоръчително е България да развива усилено ветрогенераторните централи. В определена степен те обединяват предимствата на възобновяемите източници и конвенционалните централи поради механично-кинетичния начин за производство на електроенергия.
Испания преживя един от най-мащабните енергийни сривове в съвременната си история – събитие, което поставя на изпитание устойчивостта на съвременните енергийни системи в Европа.
Макар причината все още да се разследва, случаят открои някои от най-крехките звена в енергийната инфраструктура: слабата междусистемна свързаност, липсата на достатъчно инерционни (въртящи се) източници и предизвикателствата, свързани с интегрирането на ВЕИ в реално време.
Както обяснява инж. Владимир Попов, възобновяемите енергийни източници са критично важни за бъдещето, но не могат да гарантират сами по себе си стабилност и синхронизация при системни аварии, особено без опора в инерционни генератори и гъвкаво управление. Примерът на Испания показва, че енергийният преход трябва да върви с темпо, съобразено с реалните технически възможности на системата – нито по-бързо, нито по-бавно.
Бъдещето принадлежи на умните, балансирани решения, в които ВЕИ, батерии, въртящи се източници и междусистемни връзки се допълват, а не изключват. Това изисква не само иновации, но и стратегическо планиране, визия и координация на всички нива – от инженери до енергийна политика.
Енергийният преход не е само технологично предизвикателство – той е въпрос на сигурност, стабилност и устойчивост.
