Мусака в Космоса? Възможно ли е порция пълнени чушки да прелети от българската кухня чак до околоземната орбита? Отговорът е „да“ – и то без да изгуби вкуса и хранителната си стойност. Тайната се крие в лиофилизацията – процес, който превръща готвените ястия в компактна, дълготрайна и лесна за приготвяне храна.
Благодарение на специална технология за лиофилизация, традиционните български ястия могат да запазят вкуса и хранителните си качества дори на Международната космическа станция – или пък в раницата на планинар, в която няма място за тенджери и продукти.
Днес „Antarta Space Food“ предлага над 25 вида ястия, супи, десерти и напитки, които са компактни, дълготрайни и същевременно питателни. Те са подходящи не само за астронавти, а и за хора в динамичното ежедневие, спасителни екипи, военни или всеки, който търси бърза и здравословна храна.
Компанията стъпва върху уникално българско наследство – традицията на космическата храна от проекта „Шипка“, но съчетава това с иновации, международни стандарти и модерна визия. Така „Bulgarian Space Menu“ се превръща в символ на мост между миналото и бъдещето.
За тази впечатляваща мисия разговаряме с д-р Нели Симеонова, съосновател и изпълнителен директор на „Антарта Space Food“ – човекът, който превръща храната за космоса в достъпна опция и за нашата земна трапеза.
Здравей, Нели! Благодаря ти, че прие поканата да ми гостуваш. Да се върнем към генезиса – как се роди идеята за създаването на „Antarta Space Food“?
Идеята за ANTARTA дойде от популярната българска писателка Людмила Филипова, която е и дългогодишна моя приятелка. Тя отправи към мен предложението да възобновим производството на българската космическа храна – дейност, която години наред е била повод за национална гордост и е превърнала България в лидер в тази индустрия.
Признавам, че като човек с дългогодишен опит в сферата на бизнеса и предприемачеството, и най-вече като инвеститор в областта на агрикултурата и земеделието, бях устремена да се включа в това предизвикателство.
Превърна се в наша мисия да поставим ново начало за оригиналната българска космическа храна и да върнем България на челните места в сферата на космическите нововъведения. Свързахме се с Института по криобиология и хранителни технологии и в лицето на директора проф. д-р Илиана Начева срещнахме най-важния си партньор.
Кога и от кого е основана компанията и какъв беше първоначалният екип?
През 2022 г. официално основахме ANTARTA заедно с Людмила Филипова с ясната цел да докажем, че космическата храна може да бъде не само функционална, но и приложима във всякакви условия на Земята. Екипът ни в началото беше малък, но вече надхвърля 15 души.
Какво Ви вдъхнови да стъпите върху традицията на българската космическа храна от времето на „Шипка“?
Това е част от нашата история, нашето славно минало. Малко хора знаят, че България е третата държава в света, създала храна за Космоса. Тази история заслужава да бъде разказана отново – и то не като архив, а като жива традиция. Искаме да покажем, че науката и традицията могат да вървят ръка за ръка.
Кои бяха първите Ви стъпки – продукт, пазар, партньорства?
Разработвахме първите си продукти в продължение на пет години – време, в което имахме възможност да направим всеобхватни тестове в реална среда. Храната беше използвана в различни екстремни ситуации, включително и в антарктически мисии.
Първоначално представяхме продуктите на ANTARTA на редица международни форуми и изложения, били те за храни и напитки, за иновации или за бедствия. Благодарение на тях развихме полезни партньорства, които ни помогнаха да оптимизираме процесите и да открием нови пазарни ниши.
Как се разви компанията през последните години – кои са най-важните постижения и признания?
Днес предлагаме над 25 продукта и ставаме все по-разпознаваем и уважаван бранд. Сред отличията, с които се гордеем, са наградите за Стартъп компания на годината и Forbes Innovation Award.
Най-голямото и вълнуващо признание обаче идва от нашите клиенти и вълната от позитивни коментари и съобщения, които получаваме за самите продукти всеки ден. Те са лакмусът, който индикира, че вървим в правилната посока
Какво означават за вас тези награди?
Наградите са признание не само за нас като екип, но и за България като страна, която може да създава смислени иновации. Приемам ги като отговорност – да продължаваме да развиваме технологията и да показваме, че бизнесът и науката могат и трябва да вървят ръка за ръка.
Какви категории продукти предлагате днес?
Имаме четири основни категории – супи, основни ястия, десерти и закуски. Работим и върху нещо много вълнуващо, което ще обявим скоро.
Кои от тях са най-търсени и защо?
Мусаката и останалите месни основни ястия в менюто ни са големите фаворити. От една страна, те носят уют и познат вкус, но в необичаен формат, а от друга – високото съдържание на протеин ги прави незаменим спътник, когато тялото и умът са поставени на изпитание.
Вярно ли е, че храната е подходяща не само за космоса, но и за планинари, моряци, спасителни екипи и хора в натоварено ежедневие?
Напълно вярно. Космосът е вдъхновението, но реалната ни цел е Земята. Продуктите ни се ползват от планинари, спортисти, военни, ловци, медицински екипи и хора, които просто искат здравословен обяд без усилие. Нужно е само малко топла вода – и след 5 минути имате пълноценно ястие.
Обяснете ни накратко какво представлява лиофилизацията?
Лиофилизацията, или т. нар. сублимационно сушене, е процес на дехидратация. Храната се замразява, а влагата се извлича чрез вакуум. Така тя запазва структурата, вкуса, аромата и хранителните си вещества.
Как успявате да запазите вкуса и хранителната стойност на храната?
Тайната се крие в добрата технология и благодарение на това, че продуктите първо се готвят по традиционна рецепта, а след това се лиофилизират. Резултатът е пълноценна, качествена храна, без добавка на никакви изкуствени добавки, подобрители и консерванти. Затова вкусът остава напълно автентичен.
Вярно ли е, че при готвенето белтъците се денатурират, но лиофилизацията помага да не се губят допълнително ценни нутриенти?
Да, точно така. Денатурацията е естествен процес при топлинна обработка, но лиофилизацията предотвратява последващи загуби. Така запазваме витамините, минералите и дори аромата на 97%.
Колко дълъг е срокът на годност и какви са предимствата за хора, които пътуват или живеят динамично?
Над 3 години и както вече споменах, без добавени консерванти. Това е голямо предимство за хора, които обичат екстремното или пък биха искали да се запасят за случаи на бедствия или други неочаквани събития.
Какво отличава оригиналната космическа храна на ANTARTA SPACE FOOD от стандартните лиофилизирани ястия за туризъм?
Основната разлика, а оттам и предимство, е, че нашата рецептура, технология и контрол на качеството отговарят на стандарти за космически мисии, а не само за туристическа употреба.
Какво означава за вас „Bulgarian Space Menu“ като марка и наследство?
Това е мост между миналото и бъдещето. Българското космическо меню е не само запазена марка на ANTARTA, а визитната картичка на страната ни пред света – доказателство, че можем да обединим традиция, вкус и технология в едно.
България е третата страна в света със собствена космическа храна – как използвате това като конкурентно предимство?
Това е една добра история, която никой друг не може да разкаже. Нашите международни партньори са впечатлени от факта, че такава иновация е родена тук и това отваря врати за нови пазари.
Какви са плановете Ви за развитие?
Надяваме се някой ден българската космическа храна отново да достигне до космоса. Усилено работим за това и се надяваме съвсем скоро да се „похвалим“, в най-хубавия смисъл на думата. Това би било голяма стъпка не само за нас като бранд, но е въпрос на национална гордост.
Виждате ли „Антарта Space Food“ като нишов бранд за Космоса или като продукт за масовия потребител?
Още от самото начало мислим мащабно. Вярвам, че космическата храна ще се ползва не само в екстремни условия, но че ще стане част от ежедневието ни, тъй като всички имаме нужда от повече време и по-малко компромиси с качеството.
Кое е любимото Ви ястие от Вашето „космическо меню“?
Фаворитите ми се променят във времето, но за момента пилето по азиатски. Познатото източно ястие идва с по-малко гравитация и е подходящо за всяка надморска височина.
С какво искате хората да запомнят ANTARTA SPACE FOOD – с иновацията, с българската традиция или с удобството за всеки ден?
Със съчетанието на трите. „Антарта“ е доказателство, че традицията може да бъде модерна, а науката – разбираема.
Какво е посланието Ви към аудиторията на divna.Tech?
Да вярват, че иновациите не са само в лабораториите – те ни съпътстват ежедневно и са тук, за да направят живота ни по-добър. Да пазим българското, но да го гледаме със смел поглед към бъдещето.
Във времена, в които технологиите навлизат във всяка сфера от живота ни, дори храната вече не е просто необходимост, а интелигентно решение.
„Antarta Space Food“ е пример как българската наука, предприемачество и визионерство могат да се обединят в нещо, което надхвърля границите на Земята.
От лабораториите на Института по криобиология до раницата на планинар или менюто на астронавт — това е храна, създадена с мисъл за бъдещето и с уважение към корените.
Може би следващия път, когато си приготвяме обяд, ще се замислим, че част от нашата традиция вече лети… в околоземната орбита.
