Колко енергия генерира в себе си Човек, който има силата, волята и мотивацията да се изстреля до свръх успеха в комерсиалния бизнес и след като постигне всичко, да не легне на някоя яхта, а да се тласне в другата крайност – тази на социалното предприемачество!
“За мен успехът не винаги се е измервал точно в числата. Това е най-лесният измерител и разбира се, там винаги се възхищаваме на числата и на мащаба. Но понякога успехът е да бъдеш човек.“
Каква е искрицата, от която се разпалва този пламък? Върнехме назад във времето към детските години на Галин, в които “гладът” да постигне повече се трансформира в основна движеща сила и предприемачески хъс! Stay hungry, stay foolish, както споделя и Стив Джобс вкрая на речта си пред завършващите студенти на Станфордския университет през 2005 г.
И макар Галин да е постигнал наистина много в първите си 30 години, черешката на тортата идва едва след това! Всичко, постигнато с къртовски труд до 8-цифровия exit на Perfomalis, се явява солидна основа за каузата, на която се посвещава без лични комерсиални амбиции – Varnapreneurs!
Галин Стефанов: Свръх поляризация – от абсолютната онлайн анонимност с успешен бизнес до филантроп и лидер на предприемаческа общност с визия за бъдещето
Как се изгражда общност от предприемчиви хора извън София? Какво стои зад осемцифрена сделка и зад куража да започнеш всичко отначало? Срещаме ви с Галин Стефанов – съосновател на Perfomalis, двигател на „Varnapreneurs“ и мотивиращ факел в българския предприемачески свят. В това интервю той споделя открито за успеха, психотерапията, грешките, силата на средата и защо споделянето може да е най-голямата подкрепа.
- „Най-силното нещо, което можеш да направиш, е да си създадеш среда, която те дърпа напред.“
- „Не най-умните успяват. А онези, които са готови да рискуват и да действат въпреки страха.“
- „След като продадох компанията, започнах всичко от нулата – с кауза, не със стратегия.“
- “Голяма част от хората спят там, където трябва да скочат и да поемат риск!”
Въздействието върху мен след това интервю беше не просто силно – беше трансформиращо. Рядко се случва разговор да докосне едновременно ума и сърцето, да ти даде ясни посоки, но и да събуди въпроси, които отдавна си избягвал.
Галин не говори с клишета – той споделя с истина, с уязвимост и с увереността на човек, който е минал през илюзиите на успеха и е стигнал до неговата най-човешка същност.
Дълбоко вярвам, че всеки би открил в тези думи поне една искрица за мотивация, една подадена ръка в труден момент, едно потвърждение, че не е сам в търсенето си. И че понякога истинската смелост не е в това да изградиш империя, а да се върнеш обратно – при хората, и да ги вдъхновиш да изградят своята.
Прочетете интервюто докрай. Най-силното не е в началото. То се разгръща бавно, искрено, с нарастваща сила – и в края… остава с Вас!
Здравей, Галин! Радвам се, че най-накрая имаме възможност да поговорим и благодаря, че откликна на поканата да ми гостуваш!
В самото начало по традиция нека се върнем назад във времето към твоето детство, когато е започнало всичко – какво дете беше Галин? Кои бяха любимите ти игри? Какъв мечтаеше да станеш като малък?
Здравей, Боряна! Наистина отлагаме дълго, за което поднасям извинения, но ето ме тук – открит и готов пред твоите въпроси!
Какъв беше Галин като дете? Израснал съм в средностатистическо българско семейство (смее се), което не е имало много, но пък и не сме били лишавани от най-важните неща. Имали сме жилище, храна на масата и не сме ходили голи и боси.
И сега, като виждам колко хора са на прага на бедността, бих казал, че като дете може и да съм си мислел, че по-скоро е трябвало да имаме повече или че нещо ни е липсвало, но всъщност:
- Липсите понякога не са чак толкова лошо нещо, защото така се изгражда желание да постигаш повече и да имаш неща, които не си имал.
- А когато си презадоволен, може би не се създава това желание в теб. Така че всяко нещо си има плюс и минус.
А кои бяха любимите ми игри? Израснах в краен квартал в град Стара Загора, в който има доста къщи и по-малко панелни блокове. Съответно имах доста хубаво детство – събирахме много деца и прекарвахме доста време навън, карайки колело, играейки футбол и всички други игри.
Вярвам, че и сега има квартали и населени места, в които децата продължават да се събират и да играят. Но в големите градове все по-рядко виждаме деца, които да играят заедно с други деца без родителите им да са с тях през цялото време.
Бях през цялото време навън, имах и лета на село, от които съм си взел друг опит: абсолютно безгрижие. А, бабите и дядовците, знаете как обичат да оставят внуците свободни, вместо през цялото време да им казват какво трябва да правят, като родителите. Така че аз имах едно съвсем нормално детство, без нищо специално в него.
А кои бяха любимите ти предмети в училище? Имаше ли любим учител, който е повлиял на житейския ти път след последния учебен звънец?
Не бях от най-ученолюбивите ученици, но винаги успявах. Учех по-трудно от други, запомнях по-трудно и ми костваше повече усилия да се справям в училище. Но винаги съм бил с отлични оценки – петици, шестици, а и моите родители не бяха свръхстроги, ако като имах петица или четворка, така че съм се старал толкова, колкото е било необходимо.
Със сигурност имаше и много по-силни ученици от мен, а всички знаем как работи нашата система, като вкарва всички в калъп. Но на по-късен етап видях, че имам други качества, различни от това да запомням всичко наизуст, които компенсират това, което съм смятал, че ми липсва в училище.
Любим учител? Това, което до ден днешен помня, са няколко учители, разбира се, учителката ми от първи до четвърти клас – Златина Желева. Учил съм в едно от най-хубавите училища в град Стара Загора от 1-ви до 7-ми клас, Шесто ОУ, след което продължих да уча в гимназия с компютърни технологии и разширено изучаване на английски език и математика, тъй като смятах да се занимавам с IT технологии.
От учителите ми в гимназиалния период, разбира се, учителката ми по история, Венелина Узунова, учителят ми по математика, който на по-късен етап беше и мой класен, Динко Цвятков, който понастоящем е директор на СОУ Иван Вазов в град Стара Загора.
И сега често се виждаме, правил съм лекции пред учениците и виждам големия прогрес на самото училище, откакто и той пое ролята на директор.
Любими предмети в училище не бих казал, че съм имал. По-скоро съм виждал предметите като някакви задължения (смее се), да те изпитват, да учиш, така че не си спомням да съм имал любим предмет.
На по-късен етап в университета учих компютърни науки във Велико Търново. Но така се стече животът ми, че в момента не се занимавам с програмиране, а по-скоро с предприемачество и онлайн технологии.
Защо избра компютърни науки и как оценяваш този свой избор сега от позицията на времето?
Избрах компютърни науки, защото от 12-13 годишен имах хубав компютър и бърз интернет у дома, което ми даде възможност да се докосна до много технологии съвсем рано. Тук говорим за 2001 – 2002 година, когато да имаш хубав компютър у дома беше истински лукс.
Тогава всички ходехме по клубове, играехме игри и не само, но с компютър вкъщи имах възможноста тествам различни неща. Така че изборът ми беше лесен – исках да се занимавам с онлайн технологии.
Както по-рано споменах – не бях много добър ученик, но със сигурност, за да кандидатствам да бъда приет да уча компютърни науки, трябваше да положа изпит по математика, а по-късно имах и много семестриални изпити, които бяха свързани с висша математика.
Когато приключих образованието си във Велико Търново по компютърни науки, се насочих към онлайн предприемачество и фрилансърство, но така и не започнах да пиша код, тъй като видях, че не е моето и няма да успея да постигна нивото, което бих искал като девелопър – да стана много, много добър девелопър.
Какви бяха първите ти източници на доходи или да кажем – работа за пари?
Всяко едно от летата след 7-ми – 8-ми клас съм работил. Бил съм оператор в компютърна зала, в производствени цехове за хранителни продукти, както и съм се занимавал с онлайн продажби, като извършвах и услуги за други хора.
Очевидно още тогава желанието да бъда предприемач или търговец е било в мен и винаги съм се опитвал да давам нещо на хората, за което те да ми плащат и така да мога да си изкарвам допълнително джобни.
Кога разбра, че да си наемник, т.е. да работиш за някого – не е твоето?
След като завърших университета, не поех по традиционната кариерна пътека – да вляза в корпоративна среда, в която да израсна, след което да я напусна и да стана предприемач.
По-скоро работейки през летата, както и на бригадите в Англия през студентските ми години, видях, че самият труд не ме плаши, но вътрешният порив да развивам нещо сам, беше много по-силен.
Никога не съм си представял, че ще работя като служител в компания. Не че има нещо лошо в това. Но и сега, като се връщам назад във времето, виждам, че всичко което съм правил интуитивно, е било насочено към това как сам да изкарвам средства.
В този ред на мисли, със сигурност няма момент, който да е бил преломен и да си кажа: „Не, няма да работя за някого, ще бъда предприемач.“
По натурален и естествен начин след университета известно време бях фрилансър. След това много бързо разбрах, че ако искам да изкарвам пари като фрилансър, трябва да бъда във високия премиум сегмент за по-скъпи услуги. Така в един момент попаднах на Search Engine Optimization – SEO и се събуди моят интерес да правя уебсайтове на WordPress и други неща, но за себе си.
Имах и малки електронни e-commerce проекти, които също ми дадоха някаква перспектива. И така, в някакъв момент, през Predpriemach.com, успях да открия какво е афилиейт маркетинг. Така се определи и пътят ми на по-късен етап, тъй като почти 7-8 години се занимавах с афилиейт маркетинг и основах собствена компания.
Какви бяха първите ти крачки в предприемачеството? Първите неволи и успехи?
Първите крачки със сигурност бяха по-сериозни по време на университета – последната ми година, трети, четвърти курс, когато открих Predpriemach.com. Този форум изигра изключително важна роля в моето развитие като предприемач.
Там срещнах съмишленици, както и съдружника ми, с който съосновахме „Perfomalis“. В този форум, започнах да чета какво правят другите хора. Започнах сам да тествам, да опитвам.
В началото имах и изключително неуспешни сайтове, които си мислех, че ще ми генерират някакви средства. Слагах AdSense реклами, изкарвах някакви стотинки на ден и си въобразявах, че това нещо може да прерасне в нещо по-сериозно. Но всеки един опит учи.
И си спомням как чупех сайтове постоянно, инсталирах сървъри вкъщи, бази данни, наливах продукти, така през проба, грешка и чупене на неща съм успял да достигна до някакво себеразвитие.
На по-късен етап започнах да си намирам и ментори, които да припознавам в онлайн пространството, да следя, да питам, от време на време да общувам с тях и те ми даваха насоки. И така успявах да вдигам и нивото си като оптимизатор на уебсайтове. И по този начин може да се каже, че най-дълго съм се занимавал с оптимизацията за търсачки като Google.
Тук поздрави и за Георги Георгиев – GeorgeG – който и ти самата познаваш. Той в един период беше и мой ментор, като ми помагаше много за това как да тествам. Много често съм го питал различни неща – как той ги прави и защо. И аз съм тествал на по-късен етап и голяма част са сработвали. Той изигра много ключова роля да стана по-добър в SEO.
Имаше и много неволи, разбира се. За да достигнеш до: “Ето, уцелих нещо, което ми изкарва пари, вече започвам да усещам, че съм напипал нещо или че мога да го скалирам” — отнема години.
Това е изключително рядко – още от първата или втората година, занимавайки се с каквото и да е, да успееш да го скалираш, да направиш нещо мащабно. Имаше и много неуспехи, но те бяха по-скоро микро неуспехи, които ме учеха как да не правя големи грешки на по-късен етап.
За много сериозни неволи не се сещам, но имаше и неуспешни онлайн проекти – клиенти с които взаимно си късахме нервите, за да им направя уебсайтове за по 1000 лева и се влачат по два, три, четири месеца. И куп други неща. Така че и много неуспехи е имало освен и успехите.
В кой момент се почувства успял и удовлетворен от постигнатото?
Когато продадохме компанията “Perfomalis”, постигнах това, за което съм мечтал като ученик. Дори не съм си мечтал за такива успехи, но… близо 50 души екип тук във Варна, бяхме придобити за осемцифрена сума в евро от канадски инвестиционен фонд.
Постигнахме наистина добър успех. Имахме добра компания, добър мениджмънт и всичко беше страхотно. Но в един момент реших, че това, което правя като афилиейт маркетинг в сферата на iGaming, е време да бъде прекратено, тъй като вече не ми носеше никакво удовлетворение.
По-скоро дори започваше да ми да ми натежава на моменти , чисто ментално, че може би не е най-доброто нещо, което мога да правя. Разбира се, докато сме градили бизнеса, не съм разсъждавал така и доста голяма част от времето съм влагал в това да развиваме, да скалираме, да растем, да наемаме хора, да инвестираме, да реинвестираме.
Но в един момент това вече не ми носеше удовлетворение и реших да приключа с този бизнес.
Излизаш от първия си наистина много успешен бизнес с не малко постижения:
- 8-цифрен exit в евро
- Отличие: Най-изявените млади личности на България
- Финалист си във Forbes DNA of Success Bulgaria
И след всичко това, което те изстрелва на върха – следва приземяване и старт от нулата. Какво е усещането – да започнеш от нулата, след като си бил години наред на върха?
Да, точно така, наистина това беше много голям успех за мен. Но след като приключих с този бизнес, реших, че ще си дам време и няма да бързам.
Беше ми много трудно да се науча да не влизам веднага в следващия бизнес. Дадох си време. Наистина не знаех какво ще правя, тъй като бях постигнал финансовата независимост, която хората гонят. Бях на 31 години и си казах: „Сега накъде?“.
Та така и всъщност се появи “Varnapreneurs“. Това е нещо съвсем различно, от което нямах никакво понятие – нито как се правят събития, нито как се гради общност, какво точно трябва да се прави на сцена, публично говорене.
По-късно създадох и подкаст студио, правя и подкаст на живо – интервюта. Там няма как да изрежеш каквото и да е от самите епизоди. Започнах всичко наобратно. Хората обикновено имат опит в дадената сфера и надграждат, а аз се впуснах в нещо съвсем ново и различно без грам опит.
Събрах екип от 13-14 души и в момента тук във Варна правим събития с по 400-500 посетители. Като държа да отбележа – това са платени събития. Правим подкаст на живо, смесваме хората, градим общност. По-скоро самите събития са просто инструмент.
Разбира се, преди да продадем компанията, аз бях меко казано неизвестен. Не съм имал личен бранд, не съм поддържал социалните си канали и мрежи активни. На по-късен етап, правейки „Varnapreneurs“, осъзнах, че ако искам да изградя тази общност, трябва и аз самият да започна да показвам и да обяснявам какво съм правил, защото иначе хората няма как да ми се доверят.
За да видят моята мотивация – защо го правя, каква е целта, защо може би е добре да идват на тези събития? Защото хората, които каня, не са случайни, а са добре подбрани! И че моята мотивация, разбира се, не е това да бъде комерсиализирано и да изкарваме пари, а по-скоро го разглеждам като един социален проект – социално предприемачество, което трябва да бъде устойчиво.
Разбира се, предишният ми опит и това, че сме продали компанията, изключително много ми помага. Имам и тази възможност да не го правя, за да изкарвам пари от него. Това хората също много го оценяват и го виждат – че по-скоро влагам много лична енергия и време, и желание.
И толкова силно вярвам в самата идея, че успявам и сравнително бързо да привлека хора към каузата, тъй като те виждат моето огромно желание и отговорност към това, което градим заедно.
И наистина сме най-голямата общност в Североизточна България като предприемчиви хора, а не само предприемачи.
Има няколко вектора около Varnapreneurs, които ми допадат адски много:
- Децентрализация на успеха – вместо всичко да се случва в София, защото е по-лесно, ти виждаш потенциала във Варна и се опитваш да го задържиш там и да го скалираш, за да остане в региона и да го развива.
- Изграждане на мост между Варна и София – наистина намирам това за много важно и прогресивно. През моите очи Варна се капсулира и опитите на софиянци да променят това са увенчани с неуспех! Но може би ключът е в подхода отвътре, а не отвън и ключът е в твоите ръце.
Какво още би добавил и как изглежда Varnapreneurs през твоите очи сега?
“Varnapreneurs” на първо място има за цел да събира предприемчивите хора от региона. Идват хора от Добрич, Шумен, Разград, Търговище, Бургас, Силистра, дори хора от София и Стара Загора. Идват хора от всякакви региони, но разбира се – най-много са от Варна.
Потенциалът е огромен. Хората са жадни за това и в самото начало моята мотивация беше просто да се събираме, като си мислех, че просто ще правим нетуъркинг събития, които много бързо прераснаха в нещо по-сериозно.
Хората започнаха да питат и за гости, и започнахме да каним лектори. След това започнах да правя и подкаст на живо. В момента всичко е достъпо за гледане в нашия YouTube канал и в нашите социални мрежи като снимки. Така че със сигурност вече имаме кредит на доверие.
Гостували са ми доста интересни и разнообразни хора. Не каня хора само собственици на бизнеси. Каня и различни хора, които са соло предприемачи, свободни професии. Но за мен е много важно човекът да има добър имидж и да има какво да сподели.
Като, разбира се, най-важно е за мен този човек да бъде founder, основател, а не просто CEO, тъй като CEO-то сам по себе си влиза в една изградена структура, която трябва да развива, но рискът го е носил основателят и продължава да го носи основно той.
Така че за мен е много важно хората, които ми гостуват на събитията, да бъдат хората, които носят риска. И хората много бързо усещат разликата между това да поканиш някой, който е предприемач, предприемчив, и някой, който просто е на заплата.
Как изглежда през моите очи? Изглежда като нещо много смислено, с много голям потенциал. Разбира се, предизвикателството е да бъде устойчиво – така че търсим начин да бъде некомерсиално, но да бъде устойчиво, за да има още хора, посветени на каузата.
В момента има само един човек в екипа, който е изцяло на заплата, а от останалите 14 – някои са фрилансъри, други са доброволци. Така че това, което постигнахме за две години и малко – тепърва предстои да дава плодове.
Начертал съм и ориентировъчен план за следващите 3 до 5 години и вярвам, че мисията, която сме подели – да развием региона и повече хора да останат във Варна, вместо да бягат, и да намерят среда и съмишленици – би могла да се изпълни успешно.
Разбира се, той ще търпи промени. Някои неща няма да се случат, както съм си ги представял. Други ще се случат по-добре, отколкото въобще съм си мислил. А може би най-вероятно и трети ще се случат, които не съм си ги представял. Това е нормално. Всеки един предприемач, който е минал, знае, че нещата не се случват както си ги начертал.
Какво е изградено и постигнато до момента и какво предстои за Varnapreneurs?
Към момента успяваме да продадем билетите за събитията всеки месец. Идват изключително много хора, както и много нови хора. Всеки път имаме средно по около 30% – 35% нови хора, които за първи път посещават нашите събития.
Най-голямото събитие беше с петстотин души – на 28 април 2025 г. – празнувахме две години. Така че това, което сме постигнали до момента, е, че поставихме основи на нещо, което никой не смяташе, че е възможно във Варна.
Такива събития в момента няма дори в София. А защо? Защото в София има много събития, а тук са доста по-малко. Хората са жадни. Сега сме тепърва в регионално развитие на някаква екосистема от предприемчиви хора, които да си помагат.
Пък и вярвам в това, което можем да постигнем заедно – като събираме и скалираме общността в този мащаб – може значително да се мултиплицира успеха на всеки един от хората.
Разбира се, ние не събираме само IT хора или само собственици на бизнеси. При нас има хора от 17 г. до 55+ г. в абсолютно всяка една сфера на живота. Дори статистически и демографски, тъй като събираме и такива данни, имаме 50:50 предприемачи и другата половина са учащи и служители. Също така – около 45% са дами и 55% мъже, което прави изключително балансирана демография на нашата общност.
Сподели за успешни проекти, стартирали от Варна, за които България и светът си заслужава да знаят?
Успяваме да разкажем малко от историите, но в сайта на Varnapreneurs има интервюта с хора, които са регионални предприемачи или правят нещо интересно. Имаме и YouTube канал – в студиото, което направих – „Варна Подкаст Клуб“, снимаме два епизода на месец.
Така всеки месец качваме по три епизода в канала на „Varnapreneurs“ – три истории, които разказваме. Не всички са от Варна – има и от други градове. За тези, на които им е интересно – могат да влязат и да гледат от епизодите.
С толкова динамика около Varnapreneurs – остава ли ти и време за четене? Коя е последната книга те развълнува силно?
Обичам да чета автобиографии. Последната книга, която прочетох, беше новата биография на Илон Мъск – доста по-добра спрямо първата на Ашли Ванс. Също така бих препоръчал и „Изкуството на победата“ на Фил Найт, „Открито“ на Андре Агаси, Арнолд Шварценегер и неговата книга “Бъди полезен“.
Обичам от време на време да чета и художествена литература, фентъзи. Намалил съм доста книжките за личностно развитие, тъй като обичам да действам. Често четем неща, които после не прилагаме и се задръстваме от информация.
Тъй като темата за публичното говорене ми е интересна, взимам и книги на такива теми: „Изкуството да говориш пред публика“, „Говори като на TED“ и др., от които ако прилагаме поне по един-два съвета можем наистина да си повишим уменията.
А самият аз обичам да уча от практици и one-on-one, както се казва, или в малки групи – така че залагам доста на този тип учене.
Коя книга или филм са ти повлияли силно през годините?
Помня една книжка, която ми направи много силно впечатление – Геше Майкъл Роуч, „Шлифоващият диаманти“, в която се разказва за един монах, който трябва да напусне манастира и да отиде в капиталистическия свят, за да продава диаманти.
Там ставаше въпрос именно за това, че не можеш да научиш някого на морал, а трябва да гледаш човекът да бъде с ценностна система, която резонира с твоята, и чак тогава да гледаме всичко останало. Така че това ми се е запечатало до ден днешен и много ми е харесало.
И също така, последно време – преди може би година – бях прочел книгата на Микеланджело, който казва: „Ако знаехте колко труд съм положил, никога нямаше да ме наречете гений“.
Там се вижда, че т.нар. – work-life balance – не съществува. Особено ако искаш да промениш света и да създадеш нещо велико. Това не става с баланс, или както се казва – с работа от 8 до 5, след което изключваш и просто превключваш на друг режим. Много е трудно, но всички велики неща са постигнати, когато човек е вложил много време и енергия.
А за филми – не съм от хората, които помнят много добре филми, но филмите, които аз харесвам, са от типа на „Lord of the Rings“, като сериал „Game of Thrones“ – и в този жанр.
Да поговорим и за ролята на психотерапията за твоето израстване и успех?
Психотерапията за мен е незаменим фактор за всеки, за да бъде устойчив и психично здрав, не само за предриемачи. Към днешна дата, според мен, е задължително човек да посещава психотерапевт.
Само с книги не става, тъй като процесът бавен и е нужно професионалист да те води и да ти покаже неща, които ти никога не би видял в себе си. И вярвам, че ако човек намери правилния терапевт, може да свърши много работа за една, две или три години.
Самият аз препоръчвам психотерапията на всички свои приятели, както и на хората около мен, които се занимават с предприемачество – независимо дали се занимават с бизнес или с друго. Няма как да им навреди, ако са при правилния човек.
За мен е изключително интересен процес, в който мога да израствам и да намирам в себе си различни неща – защо ми пречат, защо се чувствам по определен начин. Неминуемо се себеопознавам и напредвам в това да бъда по-адекватен в различни ситуации.
Не винаги е лесно. Много често се връщаш и стъпка назад. Уж знаеш какво трябва да направиш, уж осъзнаваш, но ние сме емоционални същества и много често действаме от емоция. Въобще не влагаме много мисъл – какво, защо…
Но в крайна сметка съвършенството е недостижимо. И хората често ми казват: „Добре, къде е краят?“ – ами, няма край. Той е като neverending game. Това, което и Саймън Синек нарича „Безкрайната игра“.
Аз вярвам, че играта я играеш и докато можеш – се развиваш и правиш неща. В някакъв момент спираш да правиш нещо, намираш следващото. И то е безкраен процес, който може да ни учи на различни умения.
Моят успех в посока психотерапия беше, че ходих почти четири години плътно – почти всяка седмица. И това много ми помогна да разбера себе си и да осъзная какво искам да правя оттук нататък, а също така и да променя много неща, които преди това ми пречеха.
И както се шегувам – със себе си имам най-много проблеми и след това с някой друг (смее се). Но всъщност ние на първо място имаме лични неща да разрешаваме и е най-добре да се занимаваме със себе си.
От опита си на успешен предприемач, какви препоръки би дал на някой, който сега стартира и е изправен пред множество предизвикателства?
Със сигурност обичам да споделям, както и това е нещото, което правим на „Varnapreneurs“ – да търсим средата. Средата е най-най-най-важното нещо. Защото ако се обградиш с няколко души, които са проактивни – тренират, опитват се да се хранят здравословно, ходят на психотерапия или просто правят някакви положителни неща в посока развитие и по-скоро обсъждат идеи, а не да клюкарстват – това неминуемо ще се отрази и на теб.
Ти ще искаш да бъдеш като тези хора. Дори да нямаш възможността да стартираш бизнес сам, можеш да станеш co-founder на някого. Или пък можеш да подобряваш своите мениджърски умения, да израстваш йерархично в компанията, в която си.
Така че тези, които искат да стартират собствен бизнес или каквото и да е начинание – според мен трябва да намерят други като тях. Не говоря за същото естество на бизнес или проект, а по-скоро като предприемчивост – хора, на които се възхищават и на които искат да приличат. Да намерят такива хора, да общуват с тях, да ги питат, да черпят опит.
И, разбира се, да не забравяме, че трябва да започнеш в някакъв момент. Не може само да питаш, да ходиш по събития и просто да не вършиш никаква работа. В края на деня – трябва да седнем да си свършим нашата част от работата.
Не е лесно. Никой не обещава успех. Но пък колкото повече бутаме – или ще имаме добър успех, или ще имаме частичен, или пък в най-лошия случай просто няма да се случи нищо. Но пък ще имаме натрупан опит как да го направим следващия път.
Кои предприемачи успяват? Кои са факторите за успеха, според теб?
Факторите са много. Но това, което обичам аз да казвам – специално за предприемачеството – не успяват най-най-най-умните. А успяват тези, които съумяват да съчетаят комплексни качества – да бъдеш добър лидер, да имаш нюх, понякога да усещаш, че тук има нещо – не знаеш какво е, но просто някак те води самата интуиция, че това може би е добра идея, добра възможност.
Разбира се, хората, които умеят да рискуват, са може би едни от най-добрите предприемачи.
Не говорим за безразсъден риск, трябва да бъде обоснован – на база информация. Да попиташ хора, които са в индустрията, твои приятели, да чуеш мнения – събираш информация и тогава скачаш.
Но много голяма част от хората си спят там, където трябва да скочат и да поемат риск.
В крайна сметка предприемачът е точно това – виждаш някаква възможност, предприемаш риск и в края на деня можеш да реализираш печалба – но никой не знае дали ще успееш. Никой не ти гарантира.
Основните фактори са това – да бъдеш готов да работиш, да имаш вътрешната мотивация да постигнеш нещо. Защото ако си апатичен или – както обичам да казвам шеговито – ако не си гладен, т.е. ако си презадоволен откъм всичко – финанси, статус, компания или каквото и да е – ти в един момент губиш тази мотивация. Трябва да я намериш. Да я преоткриеш. Има хора, които я губят много рано. Има хора, които цял живот ги държи този глад – искат да се развиват. Много е индивидуално.
Виждам хора, които искат да имат собствен бизнес, а в същото време не са готови да си го изстрадат, да си го избутат и да си го платят. Защото успехът си има своята цена.
Успехът е много различно и разтегливо понятие за хората. Но ако говорим в посока предприемачество, със сигурност – много хора казват: „Колко цифри си генерирал? Колко хора си наел?“ и т.н.
За мен успехът не винаги се е измервал точно в числата. Това е най-лесният измерител и разбира се, там винаги се възхищаваме на числата и на мащаба. Но понякога успехът е да бъдеш човек. Да вземеш по-малко пари или да загубиш пари, но пък вечер да можеш да си легнеш и да имаш чиста съвест – да не ти тежи, че си постъпил грешно в името на това да изкараш пари или да защитиш бизнеса си.
В крайна сметка – what comes around goes around. Така че ако постъпваш правилно – в някакъв момент това ще се отплати. И трябва да гледаме дългосрочната игра, а не краткосрочните печалби. А краткосрочните резултати винаги водят до проблеми на по-късен етап.
Кой бе първият ти голям урок? А най-трудният?
Със сигурност – че нещата не винаги се случват така, както на теб ти се иска. Понякога си в ситуации, в които просто трябва да се съобразиш и да стиснеш зъби.
Много е трудно – особено като предприемач, човек винаги обича да предприема, да има ходове – напред-назад, навсякъде – и си мисли, че може да променя всичко. Но понякога нямаш полезен ход.
Дори по-скоро трябва да седиш, да стоиш и да чакаш. Това за мен беше много трудно да го приема. Но има моменти, в които просто трябва да приемеш ситуацията – дори да си загубил или каквото и да е.
Това е много трудно. И дори продължавам към днешна дата да се опитвам в тези ситуации да не се ядосвам и да не предприемам глупави действия.
Работа в екип или “вълк-единак”?
Със сигурност – правилният екип. Силата на това да делегираш и да намериш правилните хора е цяло изкуство. Това са едни от най-успешните предприемачи – хората, които усещат кои са най-правилните хора за своите цели и знаят как да намерят, да ги вдъхновят и да ги мотивират да ги последват.
Всъщност не можеш просто да наемеш някакви хора, да им кажеш: „Правете това.“ Ти имаш много работа, която трябва да свършиш с тях, докато в някакъв момент всички знаят какво правят и ти просто наблюдаваш процеса.
Ако сега би могъл да поискаш и получиш подкрепа за Varnapreneurs – каква би била тя?
Истината е, че това, което често казвам на хората, е – просто споделяйте за това, което ви се е случило на „Varnapreneurs“. Има много хора, които споделят, че вече са им се случили много хубави неща. Oбщността порасна толкова много, че вече много голяма част от историите въобще не достигат до мен.
Но хората, които идват на „Varnapreneurs“ или се познават с хора от Варна – разкажете им за нас. Покажете им нашия сайт или ни потърсете в някоя социална мрежа. Това ни помага да достигнем до нова аудитория. И това е най-ценното – огромна част от нашите посетители, може би 60-70%, идват, защото някой техен приятел им е казал или споделил в социалните мрежи.
Какъвто и маркетинг да правим, най-добрият маркетинг е от уста на уста. И хората вярват на своя кръг от приятели и познати. Ние през социалните мрежи правим по-скоро brand awareness. Тук-таме някой ще дойде, защото е видял рекламите, но всъщност хората, които идват, са основно от препоръка.
И това е много силно, защото нашата общност е изградена от хора, които са като нас – и наистина са стойностни, смислени, знаещи защо идват.
Отворен ли си за партньорство с divna.Tech и свързани ресурси?
Разбира се! Ние си колаборираме и с други партньори и екосистемни играчи, така че сме отворени винаги в посока да развиваме Варна и региона, и като цяло предприемаческото мислене в България.
Имаме нужда от повече продуктови компании и повече хора, които да правят неща в България, а не само да бъдем аутсорсинг дестинация.
Така че всеки е добре дошъл и на „Varnapreneurs“, за да сподели какво прави той – другите хора също да разберат – и така да се изграждат взаимоотношения.
Какво е твоето послание към аудиторията на divna.Tech?
Благодаря ти за първо – за това интервю.
И на второ място – със сигурност, когато прочетете нещо смислено и видите, че някой се е потрудил, анализирал е тази информация, структурирал я, за да е лесна за вас – не бъдете пестеливи. Просто я споделете в социалните мрежи.
Това понякога значи много за човека, който се е потрудил и го е създал. А на Вас Ви коства просто два-три клика. Напишете едно редче какво ви е харесало и просто да знаете – че споделянето в социалните мрежи е най-лесният начин да помогнете на някого или да го мотивирате да продължи да създава съдържание. Защото в момента се създава много видео съдържание, много текстово съдържание. Но ако искате да подкрепите някого – направете го.
Благодаря ти много и успех на всички читатели!
След разговора с Галин, последва дълбока пауза на мълчание и притихване. Сетивата ми бяха силно изострени, умът трескаво анализираше възприетото, за да го намести на правилните позиции и да се чуе онова “Щрак”, когато всичко си идва на мястото.
Връщайки се към думите на Галин отново се изумявам от дълбочината на човешката същност зад успеха.
Предприемачеството не е самоцел, а път – път, по който растем, учим се, проваляме се и се издигаме отново. И можем да правим заедно с други хора, поради което и подадох ръка на Галин и го поканих на разговор. И се плучи именно – what goes around comes around.
Варненци или гости на града, ако носите този дух в себе си, споделете с приятели за общността, посетете събитие на Varnapreneurs, разкажете за себе си, свържете се с други хора, подайте ръка за подкрепа и бъдете отворени да получите такава.
Свободата идва чрез доброто, което създаваме, а Галин вдъхновява ново поколение лидери да градят не само печеливши бизнеси, а и по-добър свят.
