Кои сме ние във валутната история на Европа?
Когато говорим за историята на българските пари, често я разглеждаме само през призмата на последните няколко десетилетия – политико-икономическия преход след 1989 г., въвеждането на валутния борд и деноминацията на лева.
Но истината е, че валутната ни история е дълбоко свързана с геополитическите течения в Европа, със стремежа към стабилност, идентичност и принадлежност.
От времето на Иван Асен II, през златния лев на Борис III и до бъдещото въвеждане на еврото – българската валута винаги е била не просто разменно средство, а символ на политически избор и културна посока.
В текста по-долу ще проследим пътя на българските пари – от византийските солиди и първите български монети на Асеневци, през златния лев и фиксирането към франка, долара и рублата, до валутния борд и бъдещото въвеждане на еврото.
Ще научите защо левът носи това име и от къде идва понятието “пари”. Както и… как всяка парична реформа е била не само икономическа мярка, но и израз на политически избор, културна принадлежност и стремеж към стабилност.
Съдържание
- Средновековие: От византийската монета до първото българско монетосечене
- Османски период: Парата и времето на чуждата валута
- След Освобождението: Раждането на лева
- Между войните: Валутна политика и хиперинфлация
- Златният лев: фиксиране към долара и стремеж към стабилност
- Социализмът: Левът под сянката на рублата
- Преходът: Хиперинфлация и втори валутен борд
- Новият лев: Стабилност и доверие
- България и еврото: Стар-нов съюз с нов лик
- Парите като огледало на цивилизационния избор
- Хронология на фиксирането на лева
Средновековие: От византийската монета до първото българско монетосечене
През Първото българско царство (VII–XI век) България не сече собствени монети. Основната валута в обращение са византийските златни солиди и медни фолиси. Това не е изненада – Византия е икономическият хегемон на Балканите, а търговията, дипломатическите контакти и данъчната система се вписват в този контекст.
Собственото монетосечене започва през Второто българско царство.
Иван Асен II (1218–1241) е първият владетел, който издава златни и сребърни монети със собствен лик и надписи на кирилица. Това е не само икономически, но и символен акт – израз на суверенитет и принадлежност към християнския свят.
Особено интересен е случаят с цар Калоян (1197–1207 г.), който получава от папа Инокентий III правото да сече монети – византийски по образец, но с български символи. Така България се вписва в западната икономическа традиция, макар и чрез монетна симбиоза.
В Средновековието правото на монетосечене не е било по подразбиране или даденост за всеки владетел. То се е възприемало като израз на върховен суверенитет – „който сече монети, той е признат владетел“. В нашата история:
- Калоян (1197–1207) – за да укрепи властта си и да получи международно признание, влиза в уния с папа Инокентий III. В замяна получава титлата „rex Bulgarorum et Blachorum“ и правото да сече монети. Но папата настоява те да са по византийски образец – т.е. Калоян е ограничен в символиката и не е имал пълна свобода.
- Иван Асен II (1218–1241) – вече в много по-силна позиция, той започва да сече златни и сребърни монети със собствен лик и надписи на кирилица. Това е първото напълно суверенно българско монетосечене.
Османски период: Парата и времето на чуждата валута
След османското завладяване през XIV век българите губят своята валутна независимост. През целия османски период (XV–XIX в.) в обращение са турски монети – акчета, куруши и меджидии. Наред с тях влизат и чуждестранни европейски пари, особено в търговските среди.
Именно тогава се появява думата „пара̀“ – от турската сребърна монета „пара̀“ – най-малката разчетна единица в Османската империя (1/40 грош). Тя навлиза дълбоко в народния език и остава като синоним на „пари“ дори до днес. Макар и лишени от суверенна валута, българите формират специфична парична култура, смес от ориенталски и западни влияния.
След Освобождението: Раждането на лева
След Освобождението от 1878 г. България създава собствена валута – българският лев.
През 1880 г. е приет Законът за правото на сечене на монети в Княжество България, с който левът става официална парична единица. Той се разделя на 100 стотинки и се приравнява към златния френски франк, като България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
Какво означава: „Левът се приравнява към златния френски франк“?
- Това означава, че при създаването му през 1880 г. левът е бил фиксиран да има същата стойност като френския франк.
- Т.е. 1 лев = 1 франк, измерено в количество злато.
- Така чуждите търговци и банки лесно са можели да приемат новата българска валута, защото тя е „копие“ на вече утвърдена и стабилна европейска валута.
Какво означава: „Приема принципите на Латинския паричен съюз“?
- Латинският паричен съюз (1865–1927) е международен съюз между Франция, Белгия, Италия, Швейцария (по-късно и други държави).
- Те приемат еднакви стандарти за монетите си – еднакво тегло, съдържание на злато/сребро и номинали. Така монетите на една държава циркулират свободно и в другите.
- Когато България прави лева равен на франка и въвежда триметален стандарт (злато, сребро, мед), тя фактически копира тези принципи:
- монети със същото съдържание на благороден метал,
- фиксиран курс към франка,
- възможност за обмен и доверие в международната търговия.
Първите медни, сребърни и златни монети и първите банкноти
През 1881 г. са отсечени първите медни монети (2, 5 и 10 стотинки), през 1882 г. – първите сребърни (1 и 2 лв.), а през 1894 г. – първите златни (10, 20 и 100 лв.). През 1885 г. БНБ получава монополно право да емитира банкноти, като първите са от 20 и 50 лева.
- през 1881 г. – първите медни монети (2, 5 и 10 стотинки),
- през 1882 г. – първите сребърни монети (1 и 2 лв.),
- през 1894 г. – първите златни монети (10, 20 и 100 лв.).
- през 1885 г. – първи банкноти (20 и 50 лева.)
Защо паричната единица носи името “Лев”?
Етимологията на думата е дълбоко символична. От една страна „Лев“ произлиза от старинната форма на „лъв“ – национален символ на България, присъстващ в гербове, печати и знамена през вековете.
От друга страна, влияние оказват и нидерландските „льовен талери“ (leeuwendaalder), разпространени на Балканите през XVII век. Те носят изображение на лъв и се използват масово в търговията.
Българите вече са плащали с монети с изобразен лъв, поради което и през 1880 г., когато е създадена националната валута, името „лев“ е било естествен избор. По същата причина и румънската и молдовска парични единици носят името „леа“ – отново „лъв“.
Така българският лев е едновременно езиково и културно продължение на българската идентичност и част от по-широка балканска традиция, в която лъвът е символ на сила, суверенитет и пари.
Между войните: Валутна политика и хиперинфлация
Балканските и Първата световна война предизвикват тежка инфлация. През 1912 г. конвертируемостта на лева в злато е отменена, а военните разходи се финансират чрез безконтролна емисия на банкноти. До края на войните левът губи над 14 пъти стойността си.
През 1924 г. е възстановен златният стандарт, но след Великата депресия и краха на златно-девизната система България, както и повечето страни, е принудена да се откаже от свободната конвертируемост. Настъпва период на нестабилност, довел до хиперинфлация в началото на 30-те години.
Златният лев: фиксиране към долара и стремеж към стабилност
През 1929 г. левът е фиксиран към американския долар чрез златен паритет (1 лев = 10,86956 mg злато). Това означава, че връзката с долара е осъществена не директно 1:1, а чрез общото златно съдържание на двете валути.
Така се ражда „златният лев“ – символ на стабилност и доверие в международната търговия. Системата работи относително успешно до Втората световна война, когато огромните военни разходи отново обезценяват валутата.
Социализмът: Левът под сянката на рублата
След 1944 г. България влиза в съветската сфера на влияние. Икономиката е централизирана, а левът губи своя суверенитет и се превръща в инструмент за разчет в плановата икономика, подчинен на рублата. Това означава, че:
- курсът му не се определя от пазара, а директивно от държавата;
- е подчинен на съветската рубла и на механизма на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ);
- няма конвертируемост – извън социалистическия блок левът няма стойност и не се обменя свободно;
- използва се повече като вътрешна счетоводна единица, отколкото като истинска валута.
Провеждат се няколко парични реформи:
- 1951 г. – деноминация 100:1
- 1962 г. – деноминация 10:1, фиксиран курс 1.17 лв. = 1 USD
- 1989 г. – левът има формално „златно покритие“, но реално не е конвертируем.
Така паричната система функционира директивно, без връзка с пазарната реалност.
Преходът: Хиперинфлация и втори валутен борд
Началото на 90-те е белязано от инфлация и икономически срив. Кулминацията идва през 1996–1997 г., когато цените растат главоломно, а левът губи стойност всеки ден.
Решението е радикално – от 1 юли 1997 г. се въвежда валутен борд, при който левът е обвързан първо с германската марка (1 DEM = 1000 BGL), а от 1999 г. – с еврото (1 EUR = 1.95583 лв.).
Новият лев: Стабилност и доверие
През 1999 г. се извършва деноминация – 1000 стари лева стават 1 нов лев (BGN). В обращение влизат нови банкноти и монети. Оттогава левът остава стабилен и е символ на икономическа дисциплина.
През 2005 г. БНБ пуска първата възпоменателна банкнота (20 лв.) – с реплика на първата емисия от 1885 г. През 2018–2020 г. излиза нова серия банкноти със засилена защита, а банкнотата от 100 лв. е отличена като „Банкнота на годината“ (2019 г.).
През 2013 г. българският лев е определен за една от петте най-красиви валути в света – признание не само за дизайна, но и за културния символизъм на банкнотите.
България и еврото: Стар-нов съюз с нов лик
Днес България е в ERM II – „чакалнята на еврозоната“. Както през XIII век сме секли византийски монети с български символи, така утре ще сечем евро с български символи: кирилица, Мадарския конник, Паисий Хилендарски. Колелото на историята се завърта!
Еврото ще замени лева, но няма да заличи историята му – напротив, ще я впише в европейския разказ. Левът е бил вързан за франка, долара, рублата и еврото. Всяка обвързаност е била отражение на цивилизационния избор на България.
Парите като огледало на цивилизационния избор
Историята на българските пари не е само икономическа. Тя е огледало на политиката, културата и идентичността. От византийските солиди до евробанкнотите – винаги сме търсили стабилност чрез връзка с по-големи системи.
Дали това е слабост или мъдрост – историята ще отсъди. Но едно е сигурно: валутата, която държим в джоба си, винаги разкрива кои сме, към кого принадлежим и накъде отиваме.
Хронология на фиксирането на лева
| Период | Фиксация | Детайли |
|---|---|---|
| 1880 г. | 1 лев = 1 френски франк | Закон за правото на сечене на монети. Левът е приравнен към франка и следва принципите на Латинския паричен съюз. |
| 1929 г. | 1 лев = 10.86956 mg злато | Златно-девизен стандарт. Курсът към долара е фиксиран чрез златното съдържание. „Златният лев“. |
| 1952 г. | 1 нов лев = 100 стари лева | Парична реформа. Левът е обвързан със съветската рубла (административно определен курс). |
| 1962 г. | 1 нов лев = 10 стари лева | Втора деноминация. Левът формално има златно покритие, но не е свободно конвертируем. |
| 1997 г. | 1000 лева = 1 германска марка | Валутен борд. Пълна фиксация към DEM след хиперинфлацията. |
| 1999 г. | 1 нов лев (BGN) = 1 германска марка | Деноминация (1000:1). Валутният борд остава. |
| 2002 г. – днес | 1 евро = 1.95583 лв. | След въвеждането на еврото: фиксиран курс чрез валутния борд. |
