Софтуерът не спира да работи в момента, в който производителят прекрати неговата поддръжка. Това обаче е сигнал за организациите да преразгледат своята ИТ стратегия, нивото на сигурност и плановете за бъдеща модернизация.
Все повече компании и публични институции са изправени именно пред подобна ситуация – използват напълно функционални софтуерни продукти, които вече не получават актуализации, нови функционалности или стандартна техническа поддръжка. Това не означава автоматично, че те трябва незабавно да бъдат заменени.
Поддръжката приключва, но софтуерът остава функционален
Всеки софтуерен продукт има жизнен цикъл – разработка, активна поддръжка и момент, в който производителят прекратява развитието му.
След този етап приложения като офис пакети, операционни системи или сървърен софтуер продължават да изпълняват своите функции. Променя се единствено фактът, че вече не се предоставят нови актуализации по сигурността, функционални подобрения и техническа помощ.
За бизнеса това измества фокуса от въпроса „работи ли софтуерът“ към теми като сигурност, съвместимост, управление на риска и планиране на бъдещи инвестиции.
„Етап като края на софтуерната поддръжка може да бъде възможност организациите да преразгледат своите ИТ стратегии. Чрез съчетаване на традиционни лицензионни модели и нови технологии те могат да поддържат необходимото ниво на сигурност и съответствие с изискванията, като същевременно използват по-ефективно направените ИТ инвестиции“, коментира Якуб Шулак, главен изпълнителен директор на Forscope.
Не всяка миграция трябва да бъде незабавна
Според компанията много организации възприемат края на поддръжката като сигнал за спешна подмяна на цялата ИТ среда.
На практика обаче корпоративните инфраструктури често включват по-стар хардуер, вътрешни приложения, специфични зависимости между различните системи и ограничени бюджети, което прави подобен подход трудно приложим.
Затова все повече организации избират поетапна модернизация, при която част от системите се обновяват, а други продължават да функционират с допълнителни мерки за сигурност и внимателно управление.
Типични примери са Office 2016, Office 2019 и някои сървърни продукти, които продължават да бъдат използвани успешно дори след края на официалната им поддръжка.
По-дълъг жизнен цикъл и алтернативни стратегии
Сред възможните подходи Forscope посочва преминаване към по-нови версии, използване на продукти с удължен жизнен цикъл като Windows LTSC, платени програми за разширена поддръжка и технологии за micro-patching, които осигуряват защита на определени наследени системи.
Компанията обръща внимание и на ролята на безсрочните лицензи, които при стабилни корпоративни среди могат да предложат по-предвидими разходи в сравнение с абонаментните модели.
Поддържаните версии като Windows 11, Windows 10 LTSC и Office 2021 или Office 2024 позволяват еднократна покупка и дават възможност организациите сами да определят кога да преминат към следващо поколение софтуер.
Вторичният софтуерен пазар като инструмент за оптимизация
Forscope посочва и вторичния пазар на софтуер като възможност за по-гъвкаво управление на ИТ активите.
Чрез законно прехвърлени безсрочни лицензи компаниите могат да удължат живота на съществуващата инфраструктура, да осигурят съвместимост между различните системи и да разпределят процеса на модернизация във времето.
Това позволява по-добър контрол върху разходите, без да се прави компромис със спазването на лицензионните изисквания.
Стратегията е по-важна от бързата реакция
Според Forscope датата на прекратяване на поддръжката не трябва да бъде повод за панически действия.
Тя е подходящ момент организациите да направят цялостен преглед на използвания софтуер, хардуерната инфраструктура, политиките за сигурност и реалните нужди на потребителите.
„Краят на софтуерната поддръжка не означава, че той спира да работи. От този момент нататък организациите трябва да имат ясна стратегия кои системи да запазят, кои да модернизират и за кои решения действително има смисъл да инвестират средства“, коментира Иржи Трампота, продуктов специалист във Forscope.
В среда, в която ИТ инвестициите стават все по-стратегически, основният въпрос вече не е дали да се подмени даден софтуер, а кога и по какъв начин това да бъде направено така, че организацията да запази сигурността, оперативната ефективност и контрола върху своите разходи.
