Насочвайки се към международна корпорация за производство на полупроводници, САЩ използваха „ядрената опция“.
За разлика от Huawei или ByteDance, SMIC е основна компания за Китай. От самоуправляващите се автомобили, до изкуствения интелект, бъдещето на Китай зависи от успеха на SMIC (и нейната вътрешна чип индустрия). С предприемането на действия срещу SMIC, Вашингтон на практика нападна „сърцето“ на Китай.
Сега войната вече се води заради чипове. С тази разлика, че това няма да засегне само САЩ и Китай. Една от многото последици от санкционирането на SMIC е, че в технологичната война, вече ще бъдат въвлечени и други държави.
За да си набави чипове, Китай може да се обърне към всяка една от трите държави – Южна Корея, Япония или Израел. Тези държави, представляват единствения реален път на Китай за достъп до критични чип технологии и оборудване, особено когато Европа също се привежда в съответствие с външната политика на САЩ.
Това означава, че най-близките съюзници на Америка, сега ще трябва да играят ролята на баласнсьори. Ще се съгласят ли със САЩ, пренебрегвайки Китай? Или ще се опитват да угодят и на двете страни?
Второто е по-вероятно, като се има предвид, че Китай влага милиарди долари в тези страни от години. Това могат да бъдат израелски университети, които индиректно да доставят чип технологии на Китай. Или компании като Samsung и Sony, използващи държави от трети страни, като Саудитска Арабия или Италия.
Отделен тест ще бъде, дали длъжностните лица във Вашингтон ще си замълчат, ако това се случи. Направят ли го, това ще бъде много фина индикация, че САЩ вече не искат да водят технологичната война, която започнаха. Но ако се намесят, това ще е знак, че САЩ са готови да ограничат още повече достъпа на Китай до технологии.
Друг, също толкова важен извод е, че ще се появяви нова желязна завеса за технологичните компании – по-специално тези, които предлагат критични технологии като чиповете. Някои региони на света, доминирани от китайското влияние, могат да останат „извън юрисдикцията“ на САЩ. Това ще застраши бизнес моделите на много компании, тъй като за първи път, те ще са принудени да работят в геополитически разломи.
Разбира се, това е само едната страна на медала.
Другата страна е отговорът на Китай.
Първоначално китайците може и да са се въздържали от предприемането на каквито и да било действия, хеджирайки залозите си за след президентските избори в САЩ следващия месец. Но за разлика от атаките към TikTok или WeChat, насочването към SMIC, е сериозна промяна в отношенията между САЩ и Китай.
Действайки срещу най-големия китайски производител на чипове, САЩ много грубо „събудиха“ Пекин. Длъжностни лица и ръководители вече осъзнават, че трябва да се откажат от технологиите и екосистемите на САЩ възможно най-бързо, или да се изправят пред унищожение. Китай знае, че за да се превърнат в световна суперсила, нейните компании и икономика, не могат да работят под обсада.
Всичко това означава, че реакцията на Китай ще включва както дългосрочни, така и краткосрочни стратегии. В дългосрочен план, Китай ще ускори технологичното си отделяне. В краткосрочен план, Пекин има десетки „ядрени опции“ на една ръка разстояние. Някои от тях са добре известни: например, ограничаване на износа на редкоземни полезни изкопаеми. Но има и по-креативни стратегии, които Пекин може да използва. Една от тях е, да принуди местните дъщерни дружества да станат независими.
За да разберете какво означава това, погледнете какво се случи между Arm UK и Arm China. Базираната в Обединеното кралство Arm, уволни ръководителя на Arm China. На хартия. Защото въпросният директор, просто отказа да напусне своя пост и продължава да управлява китайската дъщерна компания. Това показва липсата на какъвто и да било контрол, които компаниите имат върху своите китайски начинания. И това е слабо място, към което Пекин може да се насочи.
Може ли Китай без много шум да насърчи местните дъщерни дружества на чужди компании да станат напълно независими, за да обслужват интересите на Китай в противовес на разпорежданията от компаниите майки?
За да набави чипове, Китай може да се насочи към дъщерните дружества на Intel, IBM, AMD или Nvidia, принуждавайки ги да станат 100% китайска собственост. Правителствата на САЩ и Европа, практически нямат никаква власт, освен да се опитат да разрешат проблемите с дипломатически разговори. Нищо повече.
Китай може да се насочи и към най-емблематичната компания в света – Apple, но не по начин, който повечето очакват. Вместо директна забрана на Apple, Китай може да постави ултиматум: или разработвате, изграждате и ни доставяте чипове, или се изправяте пред забрана.
Във време, когато Apple залагат на своите способности за създаване на чипове, за да имат предимство пред своите конкуренти, същите тези възможности, могат да поставят компанията в „окото на бурята“. Това означава, че в геополитиката на технологиите, решенията, които вземат технологичните компании, са също толкова важни, колкото и решенията, които вземат правителствата.
Заключение
Досега, технологичната война беше до голяма степен едностранчива. САЩ се насочиха към китайски технологични фирми, а Китай все още не са отговорили. Независимо дали в Пекин са чакали изборите в САЩ, или са прекроили тихомълком цялата си външна политика, времето, когато китайците бяха по-ниски от тревата и по-тихи от водата, е към своя край. Насочването към SMIC, трансформира отношенията между САЩ и Китай по начин, по който малко държави и компании осъзнават.
Сега топката е в полето на Китай, а как те ще я върнат обратно, никой не знае. Но бъдете сигурни, че какъвто и да е отговорът на Китай, Пекин ще се стреми да нанесе същите поражения на САЩ (и техните съюзници), каквито те нанесоха на китайските интереси.
Времето за дипломация свърши. Тъй като барабаните на войната бият все по-силно, за първи път напрежението не е само в географията (като Южнокитайско море), но и в технологиите на които нациите залагат, за да преконфигурират своята геополитическа мощ и да управляват сами своето бъдеще.
