Киберпрестъпността се превръща в икономическа заплаха с мащаб, който трудно може да бъде пренебрегнат. Очакванията са до 2028 г. глобалната ѝ цена да надхвърли 13,8 трилиона щатски долара – стойност, по-голяма от брутния вътрешен продукт на Китай. Още по-притеснителна обаче е тенденцията, която експертите наблюдават през последната година – атаките, подпомагани от изкуствен интелект, вече изместват рансъмуера като заплаха номер едно.
Новата парадигма в киберсигурността
Днес близо три четвърти от специалистите по киберсигурност са убедени, че изкуственият интелект въвежда нова парадигма в средата на заплахите. Наблюденията показват, че AI-базираните фишинг кампании са приблизително три пъти по-ефективни от традиционните атаки.
Още по-сериозно предизвикателство представлява скоростта. Благодарение на автоматизирани AI системи, новооткрити уязвимости могат да бъдат превърнати в инструмент за атака само минути след публичното им разкриване. Според експертите това е едва началото на дълъг и трудно предвидим процес.
В този контекст международната асоциация ISACA формулира ключов извод в началото на 2026 г. – киберсигурността вече не е въпрос единствено на технологии, а на изграждане и поддържане на доверие. Изкуственият интелект се оказва двуостър меч – той създава нови рискове, но едновременно с това трансформира и инструментите за защита.
Какви ще бъдат киберзаплахите през 2026 година?
Човешкият фактор, изкуственият интелект и доверието – това са трите основни фронта, които се откроиха по време на форума Cyber Christmas ’25, проведен през декември в София и организиран от КиберКЛУБ.
Над шестстотин участници се включиха в третото издание на събитието, за да обсъдят реалните предизвикателства пред информационната сигурност и посоката, в която тя ще се развива през следващите месеци. Форумът събра практици – хора, които ежедневно се сблъскват с последствията от киберзаплахите.
Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ, постави акцент върху една неудобна реалност: според проучванията 69% от служителите признават, че заобикалят правилата за киберсигурност, а 74% биха го направили, ако това подпомага бизнес целите. Той изрази съмнение, че подобно поведение е ограничено единствено до корпоративната среда и подчерта, че същата склонност към компромиси често се наблюдава и в личните ни дигитални навици – от отлагането на смяната на пароли до безгрижното споделяне на чувствителна информация онлайн.
Значението на доверието ще нараства
Участниците във форума определиха доверието като ключов фактор за киберсигурността през 2026 г., наричайки го „валута на бъдещето“. В условията на динамично променяща се среда реалната заплаха не е отделният хакер, а инерцията – продължаването „по старому“ в контекста на експоненциално растящи AI-базирани атаки и засилващи се регулаторни изисквания.
В панела „Доверието като стратегия: NIS 2, AI и бъдещето на киберсигурността“ Иван Дудин (BalkansWorks) и Боян Янчев (Lirex BS) посочиха бюджетните ограничения като „слабото звено“ във веригата на доставчиците. Те подчертаха как регулаторните изисквания към големите компании постепенно повишават стандартите в цялата екосистема – от доставчиците до интеграторите.
Александър Ненков (AKAT Technologies) очерта хоризонт от три до пет години, в който няма да съществува компания без екип, отговарящ за киберриска. Според него изкуственият интелект ще бъде задължителният „сержант“, който отсява критичните инциденти, без да заменя експертите.
От ангажимент на IT отдела към корпоративна култура
Анджела Дамянова от Syscom Engineering добави още една важна перспектива, свързана с разширяващите се регулаторни изисквания към бизнеса. По думите ѝ регулациите могат да се разглеждат като стратегическа рамка и минимален стандарт, върху който организациите да изграждат своята киберустойчивост.
Тя подчерта, че тези изисквания въвличат управленските екипи, правейки риска и потенциалните щети видими за бордове и мениджъри. Така киберсигурността престава да бъде тема единствено на IT отдела и се превръща в част от корпоративната култура.
В практиката си в Syscom Engineering – системен интегратор с фокус върху защитена инфраструктура и управление на инциденти – специалистката се е убедила, че автоматизацията има смисъл само когато върви ръка за ръка с добре подготвен екип. Екип, който разбира технологиите и може да преведе ръководството през реалния риск, вместо сигурността да се свежда до формално „попълване на чеклисти“.
Киберсигурността започва от образованието
През 2026 г. продължава развитието и на инициативата #КиберЗНАМ на КиберКЛУБ, насочена към онлайн безопасност и технологична грамотност за деца, родители и учители. Програмата е изцяло доброволческа и безплатна, като вече обхваща около четири хиляди души.
Според Димана Додова, киберпсихолог и част от екипа на инициативата, киберсигурността не започва от технологиите или родителския контрол, а от разбирането на заплахите и човешкото поведение още в ранна възраст.
Когато детето се научи да разпознава манипулацията зад фалшивото съобщение, когато родителят осъзнае психологическите механизми, които правят децата уязвими онлайн, когато учителят може да обясни не само защо паролата „123456″ не е добра идея, а какви когнитивни нагласи водят до подобни избори – тогава се изгражда не просто индивидуална защита, а цяла култура на технологична грамотност и психологическа устойчивост.
Поглед към следващите месеци
Темите за новите киберзаплахи и променящата се среда на информационната сигурност ще бъдат във фокуса и на събитието по повод четвъртия рожден ден на КиберКЛУБ, което ще се проведе на 21 април.
Очакват се над 600 участници и програма с експерти, представители на инициативи и млади таланти, които ще дискутират най-актуалните киберрискове, стратегии за защита и практични инструменти за ориентиране в дигиталната реалност.
Защото през 2026 г. киберсигурността ще се изгражда именно на пресечната точка между човешкото поведение, технологичната грамотност и културата на доверие, която създаваме заедно.
